Кирил
Кадийски 
преводи  »  Блез Сандрар

Блез САНДРАР
СТИХОТВОРЕНИЯ И ПОЕМИ


в превод на Кирил Кадийски



ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ


ВЕЛИКДЕН В НЮ ЙОРК


                                                                            На Агнес

                   Flecte ramos, arbor alta, tensa laxa viscera
                   Et rigor lentescat ille quem dedit nativitas
                   Ut superni membra Regis miti tendas stipite...

                                                          Fortunat, "Pange lingua".

                   Превий стебла, дърво огромно, и жилите си отпусни,
                   смекчи изконната си твърдост
                   и членовете не разкъсвай на нашия върховен Цар.

                                                          Реми дьо Гурмон, "Мистичният латински".


Сега е, Господи, Великден - твоят ден,
за кръстните ти мъки аз четох просълзен,

за твойта скръб, за края - и в тоя древен том
ръмеше като плач речта ти монотонна.

Монах от старо време пред взора ми изплува -
със златни букви твоя живот ми обрисува,

разтворил кротко требник на старческия скут.
Той, запленен от тебе, се хванал с тоя труд.

На завет до олтара и в бяло пременен,
работил той и в празник, и в делник - ден след ден.

И времето на прага се спирало отвън.
Не спирал той, работил унесен, като в сън.

Когато вън звънели вечерните камбани,
не знаел той не е ли това и любовта ни;

кой тропал на вратата на тихата обител -
Ти сам, или пък твоя Отец - не се и питал.


И аз съм като тоя тревожен стар монах.
Усещам зад стената как някой дебне плах

и чака моя зов. Но кой е в тази стая?
Това си Ти, и Бог, и аз - и Вечността е!


Не те познавах аз - дори като дете
не съм се молил плахо на колене пред теб.

Но тая вечер мисля за твойта скръб безмерна.
Душата ми пред Кръста мълчи - вдовица в черно.

Тя на Светата Дева прилича - цяла в черно,
с очи изтекли - както рисува я Кариер.

Ти в хиляди музеи на кръста си качен,
но днес, но тая вечер си тук и крачиш с мен.


Надолу към града с натегнали обуща,
прегърбен, със сърце кървящо пак се спущам.

Между ребрата ти огромно слънце свети
и тръпнат, целите в искри от кръв, ръцете ти.

Край нас прозорците лъщят окървавени,
стоят зад тях жени - цветя окървавени,

не свехнали цветя, не орхидеи странни -
а празни святи чаши под трите твои рани.

Събрали твойта кръв, не вкусват те от нея.
По тях дантели само и устни пламенеят.

На Мъките цветята са бели като свещи,
в Градините на Дева Мария те се срещат.


Ще звънне скоро девет, о, Господи - часът,
когато си оборил глава на свойта гръд.

Седях край океана, седях вглъбен и сам
и в спомена изплува забравен немски псалм,

той с чисти, прости думи разкриваше пред мен
как дивен бил ликът ти, от болка изкривен.

Аз този лик видях го в базилика, в Сиена,
върху стената, с тежка завеса заслонена.

И в Бурие-Владислас в една дълбока крипта
в ковчеже, обковано със злато, в ниша скрита,

два мътни изумруда ти бяха за очи,
целуваше те плахо селякът по очите...

Света Вероника на свойта кърпа има
лика ти - тя е твоя светица с вяра несломима.

Най-ценната светиня, над хората развяна,
злодея в пътя вкарва, затваря всяка рана.

Самата дивно чудо, тя чудеса твори,
но аз не съм ги виждал - уви - веднъж дори.

Навярно, Боже, нямам вяра, ни капка доброта,
та блясъка да зърна на Твойта Красота.

Но все пак аз поех на път, поех - решил
да зърна твоя Лик на яркия берил.


Стори тъй, Господи, да падне мойта маска,
о, тая маска на скръбта, как страдам аз!

Стори - да сложа сам ръка на свойте устни,
не ща да ближа пяната на безнадеждност гнусна.

Как тъжен съм. И болен. И може би за теб.
А може би за друг. Не - може би за теб.


Нали за бедните увисна ти на Кръста,
а ето пак са - скот до скот - в бърлога мръсна.

Огромни черни кораби от кръгозора
изникват, идват тук и бълват пъстри хора.

Това са гърци, българи, италианци,
руснаци, перси и монголци, и испанци.

Животни в цирк, прескочили безброй меридиани,
като на кучета парче месо им хвърлят - да го хванат.

Безмерно щастие за тях е този мръсен залък.
Смили се, Господи, над този свят тъй жалък!

Исусе, в мрачните гета - гъмжило от евреи,
от Полша са дошли, че там не се живее.


Аз зная, те са те изправили на Съд,
но вярвай ми, добри са - все тъй ли ще търпят?

В дюкянчета под блясъка мъждив на медни лампи
продават стари дрехи, книги и оръжия, и щампи.

Рембрандт ги е рисувал в бордеи, с обич топла.
От тях си купих снощи микроскоп.

Уви! Ти след Великден ще си отидеш пак!
Смили се над евреите из мръсните бараки.


Жените, дето с теб вървяха към Голгота,
къде са днес? В бардаци напъхал ги е скотът,

наречен мъж, и мачка честта им в мръсно ложе,
и сякаш псета глождат им костите, о, Боже,

добре че има ром - да давят убийствения грях.
Когато с мен говорят - от срам изгарям зарад тях!

Аз искам като Теб да браня проститутките,
смили се, Господи, смили - над проститутките.

Исусе, ето ме в квартала на крадците,
голтаци, скитници, несретници изпити.

Аз виждам двамата разбойници край тебе -
нали с усмивка им прости за злия жребий.

Единият въже поиска, да се беси - но дори
въжето, Боже, скъпо е, не ти е без пари.

От философ по-мъдър, дали не се разкая?
Аз опиум му дадох - да влезе бързо в рая.

За уличните музиканти си мисля пак, за участта мизерна
на цигуларя сляп, на едноръкия бедняк с латерната,

певицата със сламена капела, с книжни рози на гръдта;
аз вярвам, те са тия, дето огласят с песни вечността.

Хвърли им, Боже, милостиня - не ореола под фенера,
хвърли им, Боже, милостиня - петак в дланта им разтреперана.

Завесата раздра се в часа на твойта смърт,
но кой разбра какво е зад нея, там отвъд!

И улицата нощна е страшна пукнатина,
там злато, кръв, обелки и огън бавно стинат.

Ония, дето ти прогони с бич от храма,
сами размахват бич без съвест и без срам.

И мъртвата звезда от Стария Завет
върху стената днес като реклама свети.

Огряна, банката на тежък сейф прилича,
където твойта кръв на слитъци се спича.

Пустеят улици, площади... Отмалял
като пияница залитам по асфалта.

Край мене сенките са все по-гъсти. Страх
ме хваща. Някой ме следи. И ме е страх

да се обърна. Някакъв куцука подир мен.
Примирам. Свят ми се завива. И втрещен

се спирам. Страшният чудак като че с нож
прониза ме с очи и скри се в дебнещата нощ.

Отдавна цар не си, Исусе, в тоя свят
и в патерица Злото превърна Кръста Свят.

В подземно кафене се спускам плах, отчаян
и ето ме - седя, отпивам сам от чая.

Китайци са това. С поклон вежлив и тих -
маймунки сякаш - с гръб дори ти се усмихват.

Дюкянчето е тясно. Стени с червен тапет,
картини странни в рамки бамбукови навред.

Един пейзаж сто пъти рисува Хокусай.
Исусе, как на щампа изглеждал би в Китай?

При тая странна мисъл избива ме на смях.
Но стига - мъченика аз вече в теб съзрях.

Там мъките Господни ще бъдат по-жестоки,
не както из Европа рисуват своя Бог.

С наточени ножове ще кълцат и секат
и нерв след нерв ще скубят от живата ти плът

с железни щипци, с куки; врата ще стегнат с клуп,
без нокти ще останеш, зъбите ти ще счупят

и едър черен дракон към Теб ще връхлети,
и в пламъците страшни ще се задъхваш ти;

изтръгнал ти езика, очите ти избол,
аз виждам как накрая набива те на кол!

И да изпиташ, Боже, най-страшния позор,
най-дивата жестокост, каквато няма втора,

те после на свинете в калта ще те запратят -
корема ти да ръфат и ти влекат червата.

Сега съм, Боже, сам. Изнизаха се всички.
Седя и кротко чакам на пейка до стената.

Бих искал в малка църква да вляза сам за кратко,
ала не чувам, Боже, камбани в тоя град!


И мисля си - къде ли са старите камбани?
И онзи сладък отглас от кротките литании?

Безкрайните молитви, ехтящите хорали,
и дивни литургии, душите осияли?

И гордите прелати, зората снежно-бяла,
светици и светци в молитвен транс огряла?

В прахта са днес мечтите и мислите за рая
и пламъци мистични в стъклата не играят.

Зората пак се бави, бордеят тъне в мрак
и сенките разпнати агонизират пак.

Това е тук среднощна Голгота в огледало,
отблясъци червени сред мрака разиграло.

Димът под лампата е кърпа избеляла,
която дипли се край твоите чресла.

А лампата безкръвна под тъмния таван
е сякаш твойта тежка и клюмнала глава.

Отблясъци най-странни играят по стъклата...
Боя се и съм тъжен, че ме души тъгата.
"Dic nobis, Maria, quid vidisti in via?"
- Смирено светлината потрепва в утринта.

"Dic nobis, Maria, quid vidisti in via?"
- Подобно длан трепери невинна белота.

"Dic nobis, Maria, quid vidisti in via?"
- В предчувствие за пролет ми тръпне днес гръдта.

Студен саван - зората се свлече и провлачи
и ето мъртво-голи стърчат небостъргачи.

Нараства тътенът, събужда се градът
и влаковете пак се носят и гърмят.

Метрото громоли, препуска под земята,
под бич от релси вън мостовете се мятат.

Дим, крясъци, огньове - трепери цял градът
и парните сирени гърлата си дерат.

Тълпата, разлюляна от треската за злато,
в бездънни лабиринти насам-натам се мята.

И слънцето, Исусе, обрасло в дим сплъстен -
се вдига - твоят образ, от храчки осквернен.

Исусе, аз се връщам самотен, уморен...
И мойта малка стая е гола като склеп...

О, Боже, пак съм сам. И треска ме изгаря...
Студеното легло прилича на ковчег...

Очи притварям аз и зъбите ми тракат...
Треперя. Пак съм сам. Зова те. За къде ли...

Хиляда пумпала пред мене се въртят...
Не, хиляди жени... О, не - виолончели...

Аз мисля, Господи, за мойте скръбни дни...
Аз мисля, Господи, за дните отлетели...

Не мисля все за теб. Не мисля все за теб.


                                                                    Ню Йорк, април 1912


ПРОЗА ЗА ТРАНССИБИРСКИЯ ЕКСПРЕС
И ЗА МАЛКАТА ФРАНЦУЗОЙКА ЖАНА

                                                    Посвещава се на музикантите


Все още юноша тогава бях,
едва шестнадесетгодишен, бързах да забравя детството и бащината стряха,
шестнайсет хиляди безкрайни левги от мойто родно място ме деляха.

Аз бях в Москва, града със седем гари и хиляда и три камбанарии,
но мен ми бяха малко и хилядата и три камбанарии
и тия седем гари,
защото младостта ми бе тъй пламенна и луда,
че моето сърце пламтеше като храма в Ефес,
или като Червения площад в Москва
по залез-слънце.
Очите ми огряваха безкрайни древни пътища,
но аз тогава бях все още слаб поет
и се боях да стигна чак до края.

Пред мене Кремъл се възправяше като гигантска татарска торта
с корица хрупкава от злато,
с огромните бадеми на храмовете белоснежни
и меденото злато на камбаните.
Самотен стар отшелник ми четеше легендата за Новгород.
Бях жаден аз и сричах тези странни клинописи,
когато гълъбите на Светия Дух избухнаха внезапно над площада
и моите ръце след тях подобно албатроси изсвистяха.
Това е и последният ми спомен за целия последен ден
на моето пътуване последно
и за морето.

Но аз тогава бях безкрайно слаб поет
и не посмях да стигна никога до края.
Бях гладен аз
и всички дни, и всичките жени из кафенетата, и всички чаши
аз исках да изпия и строша,
и всички улици, и всичките витрини,
и всички къщи и съдби човешки,
и всички колелета на файтоните, които се търкаляха като вихрушка
по разбития паваж,
аз исках да запратя в огненото гърло на войната,
аз исках всички кости да строша
и да изтръгна всичките езици,
и да стопя огромните тела - тъй странни и разголени под дрехите - тела, които ме докарваха до лудост.
Предчувствах идването на Великия червен Христос на бъдещата руска революция.
И слънцето бе люта рана,
която зееше разжарена.

Аз вече юноша тогава бях,
едва шестнадесетгодишен, бързах да забравя бащината стряха

Аз бях в Москва и исках с пламъци да се нагълтам,
но мен ми бяха малко кулите и гарите, разискрили съзвездия в очите ми.
В Сибир топовете гърмяха, вече бе война
бе глад и студ, върлуваха отново чума и холера
и в тинестите си води Амур влечеше хиляди студени трупове.
Аз виждах как от гарите навсякъде потегляха последни влакове
и никой повече не можеше да отпътува, защото вече нямаше билети,
войниците, които заминаваха, мечтаеха да си останат вкъщи.
А оня стар монах все тъй припяваше легендата за Новгород.

Аз, слабият поет, аз, който никъде не исках да отивам, можех да замина
за където си поискам.
Търговците все още имаха пари,
за да пропуснат шанса да натрупат още повече богатства.
И влакът им потегляше редовно всеки петък сутринта.
Разправяха, че имало по пътя хиляди убити.
Един търговец бе помъкнал сто сандъка с будилници, с часовници, в които кукувичка пее,
друг носеше в картонени кутии шапки и цилиндри, и тирбушони лъскави от Шефилд,
а трети - чак от Малмьо бе помъкнал каси с някакви консерви и сардини в олио.
Най-сетне имаше и цял рояк жени,
жени, отдаващи под наем свойто лоно, което би могло да служи
и за ковчег.
Те всички бяха регистрирани.
Разказваха, че имало по пътя хиляди измрели.
И всички те пътуваха по влака с намаление,
а имаха текуща сметка в банката.

И тъй, в един прекрасен петък, сутринта, дойде и моят ред.
Бе през декември.
Аз също заминавах - като придружител на един търговец на бижута, който беше тръгнал за Харбин.
Пътувахме в експреса в две купета, с тридесет и четири сандъка
с бижута от Пфорцхайм
и с немски някакви дрънкулки "Made in Germany".
Той целия ме бе облякъл в ново и при качването ни във влака ми се скъса копче,
все още си го спомням аз, все още - защото много често мислех за това.
Аз спях върху сандъците, аз бях щастлив, че мога с моя никилиран броунинг да си играя, който той ми беше дал.

Аз бях безгрижен и безстрашен,
представях си, че си играем на апаши
и че съкровището на Голконда откраднали сме ние,
и с Транссибирския експрес отиваме накрай света, за да го скрием,
и аз съм сложен да го пазя от уралските разбойници, нападнали пътуващите акробати на Жул Верн,
и от хунхузите, и от китайските бунтовници,
от дребните и зли монголци на Великия Далай-Лама,
и от Али Баба с четирсетте разбойници,
от приближените на злия Старец в планините,
но трябваше, аз трябваше най-вече да го пазя
от плъховете, дебнещи в хотелите
и спецовете по международните експреси.

И все пак, все пак - в тоя влак
бях тъжен аз като хлапак,
все тоя ритъм бесен,
железната приспивна песен
          за психиатрите в Америка,
вратите хлопащи, гълчавата, скриптежът на ресорите по релсите замръзнали,
и златните платна на мойто бъдеще, свалени вече
и моят броунинг, пианото, псувните на картоиграчите в съседното купе,
и чудната компания на Жана,
мъжът със сини очила, сновящ изнервено по коридора и надзъртащ час по час към мене,
прошумоляването на жените
и съсъкът на п?рата,
и тоя вечен громол на лудеещите колела по коловоза, стрелнал се към небесата,
прозорците скрежасали -
Природата я няма вече! -
и там, назад, сибирските полета, ниското небе и сенките гигантски на Безмълвието,
които ту се вдигат, ту внезапно рухват...

Лежа, увит в огромния си шал,
шал пъстър като моя
живот,
животът, който никога не ме е топлил по-добре от тоя
шотландски шал.
А и Европа, цялата на длан зад ярките прозорци на експреса, хукнал с пълна пара,
нима е по-богата от живота ми,
нерадостния ми живот, -
о, тоя шал разнищен,
постлан върху сандъците със злато,
с които аз пътувам,
мечтая,
пуша
и пак едничка светлинка сред цялата вселена
е някаква нещастна мисъл...

Отдън сърцето ми сълзи, сълзи извират,
помисля ли, Любов, за моята любима;
дете е още тя, каквато я открих -
неопетнена, бледа - в някакъв бордей.

Дете е още тя - щастлива, тъжна, руса,
и нито се усмихва, ни някога ридае,
но в погледа й трепка - склониш ли се да пиеш -
сребриста лилия: о, цвете на поета!

Тъй сладка и безгласна, без упрек тих в очите,
трепери като лист щом вие приближите,
но върна ли се аз, отдето и да ида,
пристъпва тя, притваря очи и пак пристъпва.

Любима ми е тя, а другите жени
са само златни рокли и огнени вълни
от телеса огромни; не, моята любима
е бедна, свита, гола, безплътна е почти.

Тя е невинно цвете, премръзнала, самотна
сребриста лилия: о, цвете на поета,
листата й животът отрано осланил е,
сълзите ми напират, щом сетя се за нея.



И тая нощ е като хилядите други нощи, когато влакът плъзга се из тъмнината -
навън валят комети! -
и пак жената и мъжът - почти невръстни още - забрава търсят в любовта.

Небето е опърпан купол на бедняшки цирк в рибарско някакво селце
във Фландрия.
И слънцето мъжди като фенер опушен,
а горе на трапеца една жена превръща се в луна.

Обоят, кларинетът, флейтата писклива и съсипаният барабан -
и ето мойта люлка,
о мойта люлка,
тя беше вечно до пианото, когато майка ми като самата Ема Бовари изкусно свиреше Бетовеновите сонати.
Ах, мойто детство мина сред висящите градини на Семирамида.
Аз бягах от училище и шляех се по гарите край влакове, готови да потеглят.
Сега аз карам всички влакове да тичат, да препускат подир мен.
Базел-Томбукту.
Залагах и на конните надбягвания аз в Отьой или в Лоншан.
Париж-Ню Йорк.
Сега аз карам всички влакове живота ми да прекосяват.
Мадрид-Стокхолм.
Изгубих и последния залог.
И ми остана само Патагония, оная Патагония, огромна като мойта скръб, и пътешествие из южните морета.

Аз съм на път,
аз винаги съм бил на път,
на път съм с мъничката французойка Жана.
Опасен скок направи влакът и падна пак на свойте колела,
той падна пак на свойте колела,
той пада винаги на свойте колела.

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"
Далече сме, пътуваш вече седем дена, Жана.
Ти си далече от Монмартър, хълма, който те откърми, от Сакре кьор, храма, покрай който си намирала подслон.
Париж изчезна, стихна и огромният му пламък
и само пепелта остана,
дъждът неспирен
и торфът, който от дъжда набъбва,
и равният Сибир, въртящ се непрестанно,
и преспите край нас все по-дълбоки.
ЗВЪНЧетата на лудостта звънят като последно някакво желание в небето изсиняло.
Като сърце пулсира влакът сред оловните простори
и твойта скръб ми се присмива...

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"

Тревогите, тревогите си забрави,
напуканите гарички по пътя
и всички телеграфни жици, по които те висят,
и сгърчените стълбове, които ръце размахват с бяс и ги душат,
светът се опва и разтяга и се свива пак като хармоника в ръцете на садист.
В проупките небесни
изчезват бесните локомотиви
и в ямите потъват
главозамайващите колела, устите, гласовете,
и псетата на злата участ, които лаят подир нас,
и демоните откачени от веригите,
и лязгането на метала.
Тук всичко е един фалшив акорд
и чаткащото трака-трак на колелата,
и удари,
подскоци.
Ние сме буря в черепа на някой глух.

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"

Разбира се. Не ми досаждай. Знаеш го добре, че сме далече.
Ръмжи разжарена до бяло лудостта в локомотива,
холерата и чумата на пътя ни като разровена жарава се изпречват.
Дълбоко хлътнали сме във войната, в нейния зловещ тунел.
Гладията - изпита проститутка - в бягащите облаци се вкопчва
и подир битките с вонящи купища от трупове тори земята.
И ти прави така, върши си работата смело...

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"

Далече сме, далече сме, така е.
И изкупителните жертви вече са разкъсани сред тая пустош,
чуй хлопките раздрънкани на шугавото стадо,
чуй само - Томск, Челябинск, Каинск, Об, Ташкент, Верхнеудинск, Курган, Самара, Пенза...
Смъртта в Манчжурия
е нашата последна спирка, последният приют за нас.
Ужасно е това пътуване,
от вчера заранта
Иван Илич съвсем е побелял.
А Коля, Николай Иванович, петнайсти ден не спира ноктите си да гризе.
И ти постъпвай като тях - като Смъртта, като Глада, върши си работата смело.
Сто су това ще струва, в Транссибирския експрес - сто рубли.
Тресе ги треска пейките,
самият дявол свири на пианото
и с възлестите свои пръсти възбужда всичките жени.
Природата.
Слугините.
Върши си работата смело.
Чак до Харбин?..

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"

Не... Я ме остави на мира... И стига вече, престани.
С такива мършави бедра,
корем противно хлътнал, с трипер -
с това те надари Париж, това пося той в твойто лоно,
но ти остави и душа - понеже си така нещастна.
Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен, ела на мойта гръд.
Въртят се вятърните мелници в далечните земи на Изобилието,
а вятърните мелници - това са патериците, които някакъв отчаян просяк е размахал.
Да, ние сме сакатите на тоя свят,
затътрили сме се на свойте четири рани,
подрязали са ни крилата -
крила на седемте ни смъртни гряха -
и всички влакове отдавна са играчките на сатаната.

На заден двор прилича
съвременният свят
и скоростта не може да спаси
съвременния свят.
Далечното си е далечно.
И е ужасно е да си мъж към края на пътуването
с жена до тебе.

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"

Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен, ще ти разкажа нещо,
ела в леглото ми,
ела в сърцето ми,
ще ти разкажа нещо...
Ела! Ела!

На остров Фиджи царства вечна пролет
и леност
и любовта опива двойките сред буйните треви и пламенният сифилис под палмите бананови се скита.
Ела да тръгнем из изгубените острови на Пасифика -
Маркизки острови им викат, Феникс,
Борнео, Ява,
а Целебес подобен е на котка.

Не можем да отидем днес в Япония!
Ела да идем в Мексико!
Сега цъфтят магнолиите по високите плата.
Лианите са буйните коси на слънцето.
Ще кажеш - четки и палитра на художник,
там багрите са оглушителни като сияйни гонгове,
Русо живял е там
и там е ослепил живота си.
Това е дивната страна на птиците,
на райски птици и на птици-лири,
тукани, присмехулници,
колибри, виещи гнездата си в разкритите сърца на черни лилии.
Ела
и ще се любим сред величествените руини на ацтекски храм.
Ще бъдеш моя идол ти,
нашарен малко по детински идол, грозноват, но странен и неповторим.
Ела, ела!

Ако пък искаш, можем и с аероплан да прелетим страната с хилядите езера.
Там нощите са безконечно дълги
и пещерният наш прадядо ще изпадне в ужас, чуе ли мотора.
Ще кацнем
и аз ще построя хангар за моя самолет от вкаменени кости на мамути
и първобитното огнище ще топли нашата любов злочеста
край самовар.
И ние ще се любим като тежки буржоа и на самия полюс.
Ела!
О Жаничка, Жанет, Нинет, ни-ни, ни-на-ни-на,
Мими, ми-миличка, мо-моя кукличка,
мо-мое морковче,
мърморковче,
козичка моя кротка,
кокотка,
котка,
кокошчица,
пера в Перу ли прала,
коко,
ку-ку!
Заспа.

Тя спи.
От всички часове на тоя свят не вкуси ни един,
лицата мярнати по гарите,
часовниците
и времето в Париж, в Берлин, в Санкт-Петербург, и времето по всички гари,
окървавеното лице на някакъв артилерист в Уфа,
и циферблатът чак нелепо ярък в Гродно,
неспирното движение на влака,
по него всяка сутрин си сверяваха часовниците,
напред се носи влакът, слънцето - назад.
Какво да правя, пак ехтят в ушите ми камбани:
камбаната боботеща на Нотър Дам,
пронизващият звън на Лувъра, предизвестил Вартоломеевата нощ,
ръждивите ехтежи в Брюж - мъртвешки сън заспал,
звънците електрически в нюйоркската библиотека,
венецианските камбанки,
московските камбанарии, градският часовник над Червените врата, по който времето следях, докато чаках в някаква кантора.
И мойте спомени,
потракват колелата на железопътните стрелки,
препуска влакът
и стърже грамофонът цигански безгрижен марш,
и този свят
като часовника в еврейския квартал на Прага лудо се върти назад.
Окапва розата на ветровете.
Свистят развързаните бури.
Като вихрушки се търкалят влаковете по преплетените релси, -
играчките на сатаната,
а има влакове, които няма да се срещнат никога,
и други, дето губят се по пътя.
Не знам началник-гара, който не играе шах,
трак-трак,
билярд,
параболи
и карамболи.
Железопътните артерии - това е вече нова геометрия.
Сиракуза.
Архимед.
И войниците, които го заклали.
Галерите
и корабите,
и всички странни механизми, дето бе изобретил,
и всички варварски кланета,
И древната история,
и днешната история,
вихрушки,
корабокрушения -
като потъването на "Титаник", за което четох в пресата,
ах, колко образи-асоциации, които все не мога да напъхам в мойте строфи,
защото съм все още слаб поет,
защото необхватен е всемирът,
защото съм забравил да се застраховам срещу ж.п. катастрофи,
защото още се боя да стигна чак до края
и ме е страх.

Боя се,
все още се боя да стигна чак до края.
И аз като приятеля ми Марк Шагал навярно бих могъл да нарисувам цяла серия главозамайващи картини,
но аз не съм си водил пътен дневник,
"Простете ми невежеството,
простете ми, че аз не знам добре старинната игра на стихове",
тъй както казваше Гийом Аполинер.
А всичко, дето се отнася до войната, можем да го прочетем
и в "Мемоарите на Куропаткин",
или пък в някои японски вестници, изпълнени с кошмарни снимки.
Защо да трупам документи,
осланям се единствено
на моята скоклива памет...

Когато минахме Иркутск, пътуването стана все по-бавно, пътят все по-дълъг,
това бе първият от влаковете, който заобиколи Байкал.
Локомотивът беше украсен със знамена и от фенери засиял.
Потеглихме от гарата под тъжните акорди на провлечения царски химн.
Да бях художник, щях обилно в жълто и червено да обагря края на това пътуване,
защото, струва ми се, всички бяхме малко луди
и дългото бълнуване наливаше с гореща кръв неврозите лица на мойте спътници,
когато наближавахме Монголия,
зловещо лумнала като пожар.
Експресът бе забавил своя ход
и аз долавях в непрестанния кънтеж на колелата
безумните стенания и вопли
на някаква извечна литургия.

Видях,
видях аз влакове безмълвни, черни влакове подобно призраци да се завръщат от далекоизточните степи
и моето око, като фенера на последния вагон, все още носи се след влака.
Сто хиляди ранени стенеха, оставени на произвола на съдбата в Талга.
Обиколих и болниците в Красноярск,
а в Хилок срещнахме конвой от полудели в битките войници,
видях из лазаретите фонтани кръв да бликат от зейналите рани
и ампутираните крайници танцуваха наоколо или политаха из хрипкавия въздух.
Припламваше пожарът по лицата, бушуваше в сърцата,
барабаняха пръстите безумно по стъклата,
видях как погледите като циреи се пукаха под натиска ужасен на страха.
Видях по всички гари да горят вагони.


И аз видях,
видях аз влакове от по шейсет локомотива да препускат с пълна пара, гонени от хоризонтите, обхванати от похот, и ята от гарвани, загракали отчаяно след тях,
изчезваха,
понесени към Порт-Артур.

В Чита останахме да си отдъхнем,
пет дена цели - заради задръстване по пътя,
на гости на семейството на Янекелевич, който искаше да ме ожени за едничката си дъщеря,
но влакът скоро пак потегли.
Дощъл бе вече моят ред да седна на пианото, а ме болеше зъб.
Като реша - и си представям тяхната спокойна обстановка, магазина и очите на момичето, което всяка вечер идваше в леглото ми.
Мусоргски
и веселите песнички на Хуго Волф,
и пясъците в Гоби,
керваните на белите камили из Хайлар.
Не знам дали не бях пиян - все пак петстотин километра са това,
бях седнал пред пианото и нищо повече не виждах.
Пътуваш ли - пътувай със затворени очи.
И спи!
Как исках да заспя.
Познавам всичките страни и със затворени очи - по мириса им само.
И всички влакове познавам по кънтенето на колелата.
Експресите в Европа имат само четири такта, а пък тия в Азия достигат и до пет, дори до седем такта.
Едни пътуват под сурдинка и като приспивна песен те унасят,
а други със звука на монотонните си колелета ми напомнят прозата на Метерлинк.
Разчел съм вече всичките неясни текстове на колелата и събрах отново разпилените частици на бушуващата красота,
която вече притежавам
и от която черпя сили.

Цицикар и Харбин...
До тук е моят път,
това е моята последна спирка.
Аз слязох тук, в Харбин, защото вече бе подпалена и сградата на нашия Червен кръст.

Париж,
о, ти огнище тлеещо с огромните кръстосани главни на главните ти улици
и с твойте стари къщи, клекнали да се постоплят
като самотни старци.

И ето ги афишите - червени и зелени, пъстроцветни като мойто минало тъй кратко и надменно жълто -
цвета на френските романи из чужбина.
Обичам да се блъскам в градовете многолюдни, да се возя в автобусите,
ония по маршрута Сен Жермен - Монмартър ме повеждат да щурмувам хълма.
Моторите подобно златни бикове мучат
и кравите на мрачините, о Париж, пасат
самата Сакре-кьор.
Париж -
централна гара, магазия за надежди, кръстопът на хиляди тревоги.
Единствен продавачът на бои все още има слаба светлинка над своята врата.

Международните компании "Вагон-ли" и "Големите експреси на Европа" ми изпратиха безплатно своите проспекти.
Това е
най-хубавата цръква на света.
Аз имам толкова приятели, които ме ограждат като парапет.
Когато заминавам, се боят, че няма да се върна.
На хоризонта се възправят всичките жени, с които аз в живота съм се срещал,
с окаяните техни жестове, с очи по-тъжни от семафори в дъжда.
Агнес и Бела, и Катрин, и майката на моя син в Италия,
и майката на моята любов в Америка.
Аз чувам виковете на сирени, от които сърцето ми се късва,
там, някъде в Манчжурия, един корем потрепва сякаш че ще ражда.

Бих искал аз,
бих искал вече никога да не пътувам.
Една любов безмерна ме терзае тая вечер
и без да искам пак си спомням за мойта малка французойка Жана
през тая тъжна вечер, когато в нейна чест написах своята поема.

О, Жана,
невръстната ми проститутка.
Ах, как съм тъжен, как съм тъжен
Ще ида в "Le Ldpin agile", за да се спомня пак изгубената младост
и да обърна две-три чашки.
А после ще се върна сам!

Париж,

град на единствената Кула, на голямата Бесилка и на Колелото за мъчения.


Париж, 1913


ПАНАМСКИЯТ КАНАЛ
ИЛИ ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА СЕДЕМТЕ МИ ВУЙЧОВЦИ


                                                            На Едмон Бертран, барман в Маташин

Книги
има много книги за Панамския канал
аз не знам дори какво говорят каталозите в библиотеките
не чета финансови списания
нищо че денят ни почва с борсовата сводка нашата молитва неизменна
Цялото ми детство е до болка свързано с Панамския канал...
Играех си под масата
ловях мухи и късах им крилата
мама ми разказваше за приключенията на седемте си братя
на мойте седем вуйчовци
но когато някой ден получеше писмо
о писмата
с чудни екзотични марки целите изпъстрени с цитати от Рембо
тя не ми говореше за нищо
и стоях под масата си тъжен

Някъде тогава бях прочел за Лисабонското земетресение
но едва сега разбирам
крахът на Панамския канал е бил къде-къде по-страшен
щом успя да преобърне цялата ми детства

Имах книжки с шарени картинки
и видях за първи път тогава
кита
облака настръхнал
моржа
слънцето
тромавия морж
мечката лъва гърмящата змия и шимпанзето и мухата
Ах мухата
гадната муха
- Олеле мухите, мамо! Що мухи по стволовете на дърветата!
- Спи, детенцето ми, спи.
Ахасфер е пълен идиот

Имах книжки с шарени картинки
едра хрътка на която викахме Дурак
и бавачка англичанка
Татко бе банкер
и 3/4 от свойто състояние загуби
както толкова почтени хора дето им пропаднаха парите при банкрута на канала
Но баща ми
бе къде-къде от тях по-умен
той загуби чуждите пари
а после се застреля
Майка ми ридаеше
Тази вечер ме изпратиха да спя при мойта англичанка

След това след няколко безкрайно дълги дни...
трябваше да се преместим
няколкото стаички на новия апартамент направо се задръстиха от мебели
вече нямахме и вила на брега
бях по цели дни самичък
сред натрупаните мебели
можех там съдините да чупя
да троша креслата
и дори да разваля пианото

След това след няколко безкрайно дълги дни...
се получи и писмото на един от мойте вуйчовци
Крахът на Панамския канал направи ме поет!
Странно нещо
с цялото ми поколение се случи абсолютно същото

колко млади още
а безброй превратности изпита всеки на гърба си
никой вече с мебели не си играе
никой повече не се залъгва с разни вехтории
винаги навсякъде трошим посудата
вдигаме платна
тръгваме на лов за китове
моржове в морето бием
все така се плашим от мухата це-це
понеже не обичаме за спим

Мечката лъвът гърмящата змия и шимпанзето ме научиха тогава да чета...
Ах и първото писмо което сам успях да разчета гъмжило от самото Сътворение по-пъстро

Вуйчо пишеше
хванах се касапин в Галвестън
кланиците са на двайсетина мили от града
привечер извозвам към града одраните животни
и когато мина по брега аз виждам как полека се надигат октоподите
към залязващото слънце

Имаше и още нещо имаше в писмото
мъка
и тъга по родния му край

Вуйчо, ти изчезна от света по време на циклона през 1895
аз видях след време твоя град възстановен и се разходих по брега по който си извозвал привечер закланите животни
от една засенчена беседка идеха спасителните звуци на тромпет
там ме нагостиха с чай
твоят труп така не се намери
и когато станах двадесетгодишен наследих ония 400 долара от теб спестени
пазя и една кутия от бисквити служила ти за ковчеже
тенекиена кутия
съхранила твоите бедняшки ценности
копче от мундир
и лула кабилска
няколко зърна какао
десетина твои акварели
снимки на животни наградени едри бикове които озаптяваш със синджир
сниман си по риза само с бялата престилка
Аз - и аз животните обичам
там под масата самичък
вече
аз със столовете си играех
скриновете и вратите
и прозорците
мебелите в стил модерн
бяха някакви измислени животни
царстващи в дома ни
както експонатите на допотопните животни из музеите
първата попаднала ми табуретка е бизон
Аз троша стъклата
и веднага хвръква всичко
псетата го яли, вън!
книжки
и картинки
и бавачка
гостите и те
Да се пръснеш чак от смях!

Как човек за изпити да учи?
Вие ме изпращахте във всички пансиони на Европа
и лицеи
и гимназии
университети
Как ще искате за изпити да уча аз когато
има под вратата ни писмо
Аз видях
най-добрата педагогика!
Аз видях на кино как пътува то
шестдесет и осем дни му трябваха до мен да стигне
бъкащо от правописни грешки
Вторият ми вуйчо:
вече се ожених и жена ми прави най-добрия хляб в околията
тук на три дни път от мене е най-близкият съсед
вече съм златотърсач в Аляска
но и до сега за над 500 франка злато аз не съм изравял
тук човешкият живот и пукната пара не струва
Вече ми измръзнаха три пръста
кучи студ

Имаше и още нещо имаше в писмото
мъка
и тъга по родния му край

Мили вуйчо мама всичко ми разказа
как си крал коне за да избягате от къщи с твойте братя
бил си юнга на товарен кораб
крак си счупил скачайки в движение от влака
а след болницата дилижанс обрал си и те вкарали в затвора
и си почнал стихове да пишеш там а ла Мюсе
Сан-Франциско
там прочел си цялата история на генерал Зутер успял да завоюва Калифорния за Щатите
станал милиардер и после разорил се след като било открито злато в собствените му земи
дълго си ловувал в долината Сакраменто там където трудих се и аз на целините
но какво се случи после
аз разбирам гордостта ти
че ядеш най-хубавия хляб в околията и че си съперник с толкова съседи за дванайсетте жени в пространство от хиляда километра
после те открили
с череп пръснат от куршум на карабина
ала там я нямало жена ти
твоята жена се бе оженила веднага след това за преуспяващ фабрикант на конфитюр

Жаден съм
дявол да го вземе
дяволите да го вземат
дяволите да го вземат
Искам да чета "Ла фьой д~ави дю Нюшател" или пък "Курие дьо Пампелюн"
Тук след Атлантика на човек не му е по-добре отколкото да кажем в някоя редакция
Мятам се сред тая клетка от мередиани както катерица в руско колело
я виж там един руснак с приятна физиономия
за къде е тръгнал
чуди се къде багажа си да сложи
в Леополдвил ли отива или в Седжерах край Назарет при господин Жюно или при моя стар приятел Перл
в Конго Бесарабия или пък Самоа
Вече зная всички разписания
всички влакове и всички връзки часовете на пристигане и заминаване
всички параходи всички такси и тарифи
все ми е едно
имам толкова адреси
мога да живея как да е
идвам от Америка на борда на Волтурно - тридесет и пет
франка от Ню Йорк до Ротердам
с тоя рейс откриват нова линия
мощните машини тъй и не престанаха да си зашлевят хубави шамари
Boys
плач
и ведра с вода
някакъв американец с пръсти изпоцапани с мастило чука непрестанно
по безжичния си телеграф
буйни танци сред кори от портокали и подритвани консервени кутии
Делегация при капитана
Руски революционер и еротически експерименти
Гаупа
най-ужасната унгарска ругатня
придружавам бременна маркиза от Неапол влязла вече в осмия си месец
съпровождам емигранти тръгнали от Кишинев за Хамбург
през 1901 аз видях за първи път автомобил
повреден
спрял на някаква пресечка
А в Сольороа на влакчето му викаха ютия
ще телеграфирам аз на моя консул
дайте ми веднага моля ви билет за трета класа
за Uranium Steamship и Со
плащам в брой
параходът е на кея
разтоварен
с люкове разтворени широко
кораба напускам както се напуска мръсна курва
И така - на път!
Нямам никаква хартийка за да си избърша задника
и изваждам -
както бог Тангалоа заметнал свойта въдица извади от водата тоя свят - последното писмо на моя вуйчо
Папаете, 1 септември 1887
Мила сестро моя мила сестро
вече съм будист членувам в политическа подривна група
тук съм да купувам динамит
има го в бакалниците на пакетчета като цикорията там при вас
после заминавам за Бомбай ще вдигам англичаните във въздуха
доста е напечено
няма да се видим вече...

Имаше и още нещо имаше в писмото
мъка
и тъга по родния му край

Скитах се
после ме затвориха в Марсилия в училище ме върнаха насила
всички гласове крещят в едно
камъните и животните
Немият е най-красноречив
Бях разхайтен и си позволявах с тоя свят какво ли не
вие с вяра преизпълнени защо навреме не дойдохте

Вуйчо
някога
ти си бил добро момченце и си свирил чудно на корнет
и това те е погубило накрая честно казано
музиката тъй те е увлякла че си предпочел свистенето на бомбите пред всичките симфонии на фраковете
С весели италианци си работил по строежа на железопътна линия в околностите на Багхавапур
Веселяк
станал си душата на компанията
с твоя весел нрав и с дарбата да пееш
ти си бил любимец на жените от околните бараки
след това като Мойсей началника убиваш
и изчезваш
и дванадесет години нямаше ни вест ни кост от теб
и една светкавица те кара като Лутер да повярваш в Бога
В свойта самота
учиш и бенгалски и урду за да научиш как се правят бомби
свързал си се с нелегални комитети в Лондон
В Уайт Чапъл чак открих аз твойте дири
Арестували те после
и живота ти осакатили
Тъй че
искаше ми се направо да пречукам някого да го направя на пестил да го размажа за да мога само да те видя
никога не бях те виждал
ти би трябвало да имаш дълъг белег на челото

колкото пък до четвъртия ми вуйчо
той бе камериер на Робъртсън на генерала който бе воювал с бурите
рядко пишеше писма и то по тоя начин:
Негово превъзходителство благоволи да ми повдигне платата на 50 английски лири
или
Негово превъзходителство отива на война с четирдесет и осем чифта всякакви обуща
или
Всяка сутрин режа ноктите на Негово превъзходителство
Но усещах
Имаше и още нещо имаше в писмото
мъка
и тъга по родния му край.

Вуйчо Жан, от всичките ми седем вуйчовци единствен тебе съм те виждал
ти се върна у дома накрая болен
имаше един голям сандък с хипопотамска кожа облицован винаги заключен
криеше се в свойта стая за да се лекуваш
и когато те видях за първи път ти спеше
твоето лице бе сгърчено от болка
беше целият брадясал
спеше от петнайсет дена вече
и когато се склоних над тебе
ти очи отвори
беше полудял
мъчеше се да убиеш баба
хвърлиха те в лудницата
в нея те видях за втори път
стегнат с ремъци
пъхнат в усмирителната риза
за да не избягаш
правеше отчаяни движения с ръце
сякаш че с весла гребеше
Трансваал
Бяхте към четирдесет на брой и конните гвардейци в кораба ви целеха се с топ
Претория
Някакъв китаец да те удуши за малко
Тужела
Лорд Робъртсън е мъртъв
Връщането в Лондон
Дрехите на Негово превъзходителство по пътя падат във водата и това сърцето ти разбива
Ти умря в Швейцария в приюта за душевно болни Сент-Обен
Твоето последно просветление
твойто погребение
и тогава те видях за трети път
Валеше сняг
а аз зад катафалката се пазарях с гробарите за техния бакшиш
Ти две неща обичаше на тоя свят
своя какаду
и розовите нокти на Негово превъзходителство

Никаква надежда
всеки трябва да се труди
Само на усамотения животът защитен е
ограден с предпазна мрежа
Реми дьо Гурмон живее сам на улица Сен Пер седемдесет и първи номер
Един фитил или шеснайсетина още
"Планина се с планина не среща но човекът прис човек отива"
както казва древната еврейска поговорка
Пропастите се кръстосват
Бях в Неапол
през 1896
там получих "Petit Journal illustre"
Капитан Драйфус разжалван пред строя

Моят пети вуйчо:
Аз съм главният готвач на Клуб-хотел в Чикаго
имам 400 души подчинени
но не ми харесва кухнята на янките
запишете моя нов адрес
Тунис и т. н.
Поздрави от леля ви Адел
запишете моя нов адрес
Биариц и т. н.

Мили вуйчо само ти не си познал какво е мъката по роден край
Ница Лондон Будапеща Токио Бермудите Санкт Петербург и Мемфис
най-големите хотели по света за тебе спорят
Ти си майстор
толкова блюда изобрети които носят твойто име
ето твоето изкуство
подвизаваш се продаваш се и те изяждат
никой никога така и не разбра къде си
не обичаш да стоиш на място ти
струва ми се имаш цялата "История на кухнята на всичките епохи и народи"
всичките 12 тома
голям формат
с портретите на всички най-прославени готвачи
винаги си бил добре осведомен за всичко
Днес си може би в Париж
Твоите менюта - ето я, това е
новата поезия
Винаги си там където нещо става

Аз захвърлих всичко вече
чакам
гилотината за мене е шедьовър на пластичното изкуство
нейното свистене
вечното движение
на бандитите кръвта
песните на светлината кулите люлеят
багрите се сгромолясват връз града
и афишът по-огромен и от тебе и от мене
зейнала крещяща паст
и пламтим сред нея ние
трима млади огнени мъже
Мизаел Аникий и Азарий
Adam's Express C*
зад Операта
трябва пак на прескочи кобила да играем
посред хрупкащите агънца
Дамата-трамплин
чудната играчка на рекламата
И така - на път!
Симеон Симеон
Сбогом Париж

Смешно нещо
Има толкова часовници които бият
от Ке д'Орсе до Сен Назер
някои минават под самата Айфелова кула - моля затегнете си коланите - за да отидат там накрай света
Катапултите на слънцето засипват сприхавите тропици
някакъв заможен перуанец собственик на фабрика за преработка на гуано в Антамос
и се появява Акарагуан-Бабанан
в сянка
и гостолюбивите мулати
аз прекарах няколко поредни зими там на тия благодатни острови
Колко хубави и плодовити дами
на терасите по цял ден пият изстудени питиета
миноносец пуши като пура
и играят поло по поляни с ананаси
манглиевите ветрила веят на момичета прилежни
My gun
Изстрел
Обсерватория на склона на вулкана
Огромни змии сред пресъхнала река
Плет от кактуси
дере се някакво магаре вирнало опашка
а пък дребничката индианка дето гледа все накриво иска да се върне пак в Буенос Айрес
музикантът-немец взе от мен назаем моята нагайка с дръжка от сребро и шведските ми ръкавици
шишкото холандец - той е географ
шляпат картите додето чакат влака
а малайката празнува днес рождения си ден
получавам някакъв пакет на мое име 200 000 песети и писмо от моя шести вуйчо
чакай ме на следващата пролет във факторията
весели се яко пий и не прощавай на жените
няма по-добър мехлем от тоя
племеннико мой

Имаше и още нещо имаше в писмото
мъка
и тъга по родния му край

Аз те чаках мили вуйчо чаках цялата година ала ти така и не дойде
бе заминал с група астрономи тръгнала небето да изследва в западната част на Патагония
бил си им водач и преводач
давал си им и съвети
своя опит ти си им предавал
а и не е имало направо втори като теб така да може хоризонта със сектант да мери
с приборите електромагнитни
сред фиордите на Огнена земя
там на края на света
сте ловяли във водата едноклетъчен планктон под светлината на фосфоресциращите риби

И една неделна заран
си видял епископ с митра да излиза от водите
имал дълга рибешка опашка и когато те прекръстил
ти си хукнал с рев като ранен лемур към планината
Тая нощ
ураган бивака ви отнесъл
твойте спътници след всичко станало не се надявали да те намерят жив
и събрали и със себе си отнесли своите научни записки
минали три месеца и тия
клети учени мъже
се натъкнали една прекрасна вечер на самотни гаучос които тъкмо си говорели край огъня за тебе
Аз дойдох с надеждата да те открия
Тупа
Дивната природа
скачащи един връз друг жребци
200 черни бика диво замучали
Аржентинското танго
И какво!
Впрочем вече няма хубави истории
Житията на светците
Das Nachtbuechlein von Schuman
Cymbalum mundi
La Tariffa delle Puttane di Venegia
Плаванието на Жан Стрюис Амстердам 1528
Шалом Алейхем
Крокодилът на Свети Мартин
Стриндберг бе доказал че земята не е кръгла
Гаварни отдавна бе отрекъл геометрията
Пампаси
диск
вихрените ирокези
Остри соуси
и спиралите от скъпоценни камъни
Мaggi
Byrrh
Дейли кроникъл
Морският прибой ехти каменоломна сред която ураганът като скулптор кърти каменни грамади и ги сгромолясва
и квадригите от пяна вихрено препускат
все така се нося
чак от сътворението на света
Свиркам си
шепотът на бриза

Моят седми вуйчо
никой тук така и не разбра какво се случи с него
казват че на тебе съм приличал вуйчо
..................................
Аз ви посвещавам своята поема
господин Бертран
давахте ми силни питиета за да ме предпазите от треската върлуваща неспирно край канала
Бяхте абонирани за Аргус-прес да имам под ръка изрезките които са ми трябвали тогава
вие сте последният французин който бе останал тук в Панама (нямаше и двайсетина души)
Аз ви посвещавам своята поема
вие барманът от Маташин
хиляди китайци са измрели тук където се издига бляскавият бар
правите на място спирт
цяло състояние натрупвате като погребвате починалите от холера
изпратете ми да имам снимка на огромната гора от корков дъб израснала сред четристотинте локомотива изоставени от френските железници
живи трупове
палма присадена върху кофата на багер натежал от орхидеи
дървени подпори изкълвани от тукани
драга пълна с костенурки
пуми излежаващи се в потрошени газови резервоари
шлюзове надупчени от риби-меч
помпени тръбопроводи сухи и затапени от игуани
влакове насила спрени от нашествието на гъсеници
и гигантска котва с герба на Луи XV-ти господ знае как попаднала в гората
Ежегодно сменяте на свойто заведение вратата инкрустирана с безбройни подписи
който не е влизал само той не се е тук подписал
тази тридесет и две врати какво свидетелство са само
тази жива реч на прокълнатия канал на който толкова държите
Утрото - ден първи сякаш на земята
Провлак
откъдето можеш едновременно да виждаш всичките небесни светила и всички форми на растителното царство превъзходство на екваториалните гори неповторимо място
тук е също парахода на Амидън Патерсън
цветните инициали на Атлантик-Пасифик Тий Тръст
и Лос Анжелис лимитед който тръгва в 10, 02 за да пристигне подир три дни
единственият влак в света с вагон-бръснарница
Заминаване изчезване и мъничките бебешки колички
за да се научите да сричате А-бе-то на живота под надзора на сирените за път готови
Тойо Кисен кайша
Имам хляб и сирене
имам чиста риза
и поезията с днешна дата
връзвам на врата си бляскавия Млечен път
пред очите ми са двете полушария
С пълна пара
Никакви аварии
Ако имах време да направя някакви спестявания бих участвал в самолетно състезание
Вече си запазих място и във влака който пръв ще мина през тунела под Ламанша
Аз съм първият летец пресякъл Атлантика с хидроплан
900 милиона
Земя Земя Морета Океани небеса
мъчи ме тъга по родния ми край
Аз съм всичките лица а се боя от пощенски кутии
Градовете са търбуси
Вече съм в безпътица - ни път пред мене
нито Линии ни Кабели Канали нито мостове висящи!

Рой слънца луни звезди
Апокалиптични светове
вие ще играете тепърва своята прекрасна роля
киха мокрият сифон
вихрят се литературните канкани
тишина
тихо е в Ротондата
като на дъното на чаша
ЧАКАМ
Искам да съм пето колело в колата
Буря
и теле под вола
Нищо и навсякъде



Париж и предградията
Сен Клу, Севр, Монморанси, Курбьовоа, Буживал, Рюей, Монруж,
 Сен Дьони, Венсен, Етамп, Мьолюн, Сен Мартен, Меревил, Барбизон, 
Форж-ан-Биер

                                                                          юни 1913 - юни 1914







19 ГЪВКАВИ СТИХОТВОРЕНИЯ


I. ВЕСТНИК

Исусе
ето вече година откакто не мисля за теб
откакто написах предпоследната моя поема Великден
животът ми вече е друг
но аз си останах все същия
даже мислех да стана художник
ето картините които направих и които висят тая вечер
те от странни ъгли ме показват и ме карат да мисля за теб

Исусе
животът
това е в което така задълбах

Тия мои картини ме карат да страдам
цял от страст съм обзет
и е вече оранжево всичко

колко тъжен бе днешният ден - аз си мислех за мойте приятели
и вестника четох
Исусе
животът разпънат във вестника който съм хванал с прострени ръце
Простори
Ракети
Бушуване
Викове
ще речеш самолет който пада
Аз съм това
Страсти
Огнъове
Подлистник с роман
Вестник
Добре е човек да избягва за себе си сам да говори
но трябва понякога да се крещи
Аз съм друг
прекалено чувствителен


                   авг. 1913


II. КУЛА

1910
Кастеламаре
Обядвам портокал сред портокалова градина
и изведнъж...
Не бе изригването на Везувий
не беше облакът от скакалци една от напастите на Египет
не бе Помпей
не бе ужасното възкръснало мучене на огромни мастодонти
не бе и Втората тръба
не беше жабата на Пиер Брасе
когато изведнъж
пламъци
трясъци
трусове
едновременна искра по хоризонтите
моят пол

О Айфелова кула
не ти обух краката в злато
не те накарах да танцуваш по кристални плочи
не те принесох в жертва на Питона като Картагентска девственица
не те облякох в гръцки пеплум
не съм те принуждавал да се луташ сред менхири
не те нарекох посох на Давид или дърво на кръста
Lignum Crucis
О Айфелова кула
Гигантски фойерверк на цялото Световно изложение!
Край Ганг
и Бенарес
сред пумпалите ръкоблудни на будистките пагоди
сред крясъците пъстри на тълпите в Ориента
се скланяш ти о грациозна палма!
И ти в ония легендарни времена за израелевото племе
езиците размеси
о Вавилон!
Столетия по-късно се издигна като огнен стълп пред изумените Апостоли събрани в твойта църква
в откритото небе си мачта
на северния полюс
сияеш с цялото великолепие на свойто Северно сияние - безжичния ти телеграф
Лианите оплитат евкалиптите
и ти се носиш като дънер стар по Мисисипи
когато
разтвориш свойта паст
и някакъв кайман захапе негърско бедро
в Европа ти стърчиш като бесило
(Как искам да съм кула аз обесен на самата Айфелова кула!)
Когато слънцето залязва
под гилотината търкулва се главата на Боно
сред Африка търчиш
жираф
и щраус
екватор и мусони
в Австралия ти вечно си била табу
и куката си ти с която капитан Джеймс Кук при абордаж си е помагал там на своя кораб с пасмина авантюристи
О ти небесна сонда!
За симултанния ни Делоне комуто посвещавам своето стихотворение
си четката която той потапя в светлина
ти гонг тамтам от Занзибар ти хищник в джунглата ти рентгеновите лъчи експрес и скалпел и симфония
това си ти
о Кула
Античен бог
модерен звяр
и слънчев призрак
сюжет за моето стихотворение
Кула
кула на света
кула на всевечното движение


                   авг. 1913


III. КОНТРАСТИ

Прозорците на моята поезия широко са отворени към булевардите и в техните стъкла
сияят
безчислените скъпоценни камъни на светлините
Чуй чуй цигулките на лимузините и ксилофоните на линотипите
Джебджията с небесния пешкир се бърше
бушуват цветните петна
и шапките на бързащите дами са комети във вечерния пожар

Единство
няма повече единство
Навсякъде часовниците сочат полунощ с десетминутно закъснение
И няма вече време
и няма повече пари
А в Камарата
разбъркват дивните съставки на първичната материя
В бистрото
работници със сини дрехи пият пак червено вино
причаква съботата свойте жертви
играят
обзалагат се
понякога минава някакъв бандит с автомобил
или детенце си играе с истинската Триумфална арка
Съветвам г-н Кошон как може да издигне протежета на самата Айфелова кула

Днес
собствениците се сменят
Светият Дух се разпродава в лавките на дребните търговци
Възторжено броя натрупаните топове с хасета
басмите на цветчета
тук само шуплестият камък на Сорбоната не ще разцъфне никога
Обърнатата фирма на Самаритен оре отсреща Сена
Откъм Сен Северен
дочувам
звънците настървени на трамваите
Вали по електрическите глобуси
Монруж и Гар дьо л'Ест Метрото Север-Юг и туристическите корабчета всичко
край всичко - ореол
дълбочина
На улица Бюси крещят Л'Ентрасижан и Пари спор
Небесният аеродрум пламти като платно на Чимабуе
а хората
на неговия фон
са дълги
черни
тъжни
и бълват дим фабричните комини.


                                                              октомври 1913


IV.

1. ПОРТРЕТ

Той спи.
Събужда се.
И тутакси започва да рисува
Той взема църква и рисува с църквата
Той взема крава и рисува с кравата
рисува със сардела
с глави с ръце с ножове
рисува с волска жила
рисува с всички долни страсти на еврейското градче
със сладострастната разюзданост на руската провинция
за Франция
останала без капка чувственост
рисува с кълките си той
очи дори на задника си има
с един замах портретът ви готов е
това си ти читателю
това съм аз
това е той
това е неговата годеница
бакалинът на ъгъла това е
млекарката
и акушерката
ведрата с кръв
в които къпят там новородените
безумни небеса
усти на нашето модерно време
и кула-тирбушон
ръце
Христос
Христос е той
На кръста изживял е свойто детство
самоубива се той всеки ден
и изведнъж той спира да рисува
бе буден
спи сега
и удушен от свойта вратовръзка
Шагал се чуди че е още жив


2. АТЕЛИЕ

Ла Рюш
И стълбища врати отново стълбища
Вратата се отваря като вестник
осеяна с визитни картички
и се затваря
А вътре безпорядък пълен безпорядък
и снимки на Леже и снимки на Тобийн които са закрити
а зад гърба му
зад гърба
нестихващото буйство на творбите
ескизи и рисунки и платна обезумели
творбите...
Бутилки празни
Гаранция за пълна чистота при нашия доматен сос
говори етикетът
Прозорецът е алманах
когато с исполинските си кранове светкавиците разтоварват шлеповете на небето и с ужасни трясъци изсипват касите догоре пълни с гръмотевици
тук всичко е направо
една мешавица

Казаци сам Христос разпадащо се слънце
и стрехи
и кози и лунатици
и ликантропът
Петрюс Борел
безумието зимата
и геният разполовен подобно праскова
Лотреамон
Шагал
един хлапак нещастен край жена ми
нагарчаща наслада
износени обуща
и стара тенджера догоре пълна с шоколадов крем
и тая раздвояваща се лампа
и моето опиянение когато пак съм му на гости
бутилки празни
бутилки
Зина
(говорихме за нея)
Шагал
Шагал
по стълбата от светлина


V. МОЯТ ТАНЦ

Платон не допуска в своята република поета
Скитникът евреин
Дон Жуан метафизика
близките приятелите
ти отхвърли обичаите а нови навици все още нямаш
трябва да се отървеш от тая тирания на списанията
беднотия
и литературщина
неуместна гордост
маски
И жената! Оня танц на който Ницше искаше да ни научи
и жената
А иронията?

Непрестанно да сновеш напред-назад
Някакво особено скиталчество
много хора всякакви страни
няма никому така да бъдеш в тежест
никой повече не те усеща

Аз съм господинът който с най-невероятните експреси прекосява все една и същата Европа и отчаян гледа през прозореца
не пейзажът повече не ме интересува
само танцът на пейзажа
танцът на пейзажа
тракатрактактът
Всичко с мене се върти


                   февруари 1913


VI. ТЯ НАД РОБАТА СИ ИМА ТЯЛО

Като моя череп е закръглено и тялото на моята жена
О величествена
ако ти си въплъщението на духа
то шивачите работят с тъпата материя
както и самата френология

Моите очи са грамове които мерят всяка женска чувственост
Всичко тук родено да лети се носи чезне в дълбините
острите звезди небето ровят
цветовете разсъбличат
"Тя над робата си има тяло"
Под ръцете й изтравничета стиска плодници и сребърни поднокътни луни когато плискат се водите по гърба със синкавозелени плещи
Като диск коремът й потрепва
раздвоената черупка на гърдите й минава под небесната дъга
О коремът
диск
и слънце
Острите отвесни викове на цветовете падат по бедрата


МЕЧЪТ НА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Има тук ръце които се протягат
има и един повлякъл се глупак сред толкова очи сред толкова фанфари сред участниците в бала Бюлие
А върху самия хълбок подпис на поета


                   февруари 1913


VII. ХАМАК

Оното-лик
Объркан циферблат на гара Сен Лазар
Аполинер
избързва закъснява а понякога и спира
ти европеец
пътешественик от Запада
защо ли не пътува с мене до Америка
Аз плаках като слязох сам на кея
в Ню Йорк

На кораба съдините се люшкат
Рим Прага Лондон Ница и Париж
Оксо-Либиг небето в стаята ти внесе
над бент от книги
тук с шишанета стрелят по кокосовите орехи
Жули или изгубих свойта роза

О футурист
ти дълго писа в сянката на тази тук картина
бленуваше за арабески
ти беше най-щастливият сред нас
понеже сам Русо те нарисува
сред звездите
карамфилите небесни на поета Суит Уилямс

Аполинер
1900-1911
12 години неизменният поет на Франция


                   декември 1913


VIII. МАРДИ-ГРА

Разчекват се небостъргачите
Намерих всичко от Канудо тъй и неразрязано
за без пари
при някакъв си букинист на 14 улица
религиозен трепет
и твоята импровизация върху Деветата симфония на Лудвиг Ван Бетховен
На Ню Йорк гледат като на търговската Венеция на Западния океан

А Кръстът се разлиства
Танц
Не съществува общност
и няма тук ареопаг
и няма тук духовни пирамиди
Не ми е много ясна думата "Интернационал"
но в твоя гълъбарник
сред уистити индианци и красиви дами
поетът е дошъл
с цветиста реч
тук има толкова часовници които бият
Монжоа

Роландовият рог
И мойта кочина в Ню Йорк
и книгите
и телеграмите
И слънцето ти носи дивното си тяло днес увито в пелена от вестници


                   февруари 1914


IX. ПРАЩЕНЕ

Спектрални дисонанси крие Кулата в безжичния си телеграф
по пладне
в полунощ
по дяволите чува се от всички ъгли на вселената
искри
хромовожълто
има кантакт
трансатлантическите кораби отвсакъде прииждат
отдалечават се
часовниците вече са сверени
камбаните звънят
Пари-Миди съобщава че един професор немец бил изяден от човекоядците на Конго
добре са сторили
Л'Ентрансижан помества тая вечер стихове за пощенските картички
Най-глупавото е когато астролозите крадат звезди
Не виждам вече нищо
Оглеждам цялото небе
Метеоролозите от института пак предсказват лошо време
и няма вече футуризъм
симултанизъм няма
Боден качи на клада всичките магьосници
Отдавна няма нищо
и няма вече хороскопи трябва здравата да се работи
отново разтревожен
е моят Дух
Ще трябва пак да тръгна по света
И пращам днес това оголено стихотворение на моя пръв приятел R...


                   септември 1913


X. В ПОСЛЕДНИЯ ЧАС

Оклахома, 20 януари 1914
Трима каторжници се сдобили с револвери
убиват пазача и вземат ключовете от килиите
излизат навън и убиват четирима пазачи на двора
а после пленяват и машинописката на затвора
и скачат в колата която ги чака отвън
и отпрашват с шеметна скорост
Пазачите изпразват своите револвери по бегълците
няколко души възсядат конете и почва бясно преследване
и двете страни си разменят по няколко изстрела
момичето пада ранено от един от стражарите
заблуден куршум убива на място коня впрегнат в колата
Вече пазачите могат де се доближат
намират всички каторжници мъртви с тела надупчени от куршумите

Мистър Томас ексконгресмен посещава затвора
и поздравява девойката
Телеграма-поезия преписана от Пари-Миди


                   януари 1914


XI. БОМБАЙ-ЕКСПРЕС

Живота който водих аз
ми пречи да посегна на живота си
Подскача всичко
жените хвърлят се под колелата
сред кански викове
кабриолетите ветрило са разтворили пред портата на гарата
извира изпод ноктите ми музика
Не съм обичал никога Маскани
нито изкуството нито художниците
ни мостовете ни бариерите
нито тромбоните нито корнетите
Не зная вече нищо
и нищо не разбирам аз
И само тая ласка
достатъчна за да потръпне всяка географска карта

През тая или пък през идната година
ще бъде критиката на изкуството по-глупава от есперанто
Довиждане довиждане
Бриндизи
роден съм в този град
синът ми също
синът чието чело е като майчиното лоно
да, има мисли от които автобусите подскачат
отдавна не чета аз книги които няма ги в библиотеките
най-хубавата азбука в света
на добър път!
Ще те отмъкна с мене аз
ти дето смееш се до зачервяване


                   април 1914


XII. ФИАТ

Слухът ми увреден е
Завиждам аз на твоето спокойствие
огромен параход от фабрики
закотвен
в покрайнините на града

И аз бих искал да съм празен
да бъда като теб
след твоите родилни мъки
с пуфтене по гърба ме блъскат пневматическите чукове
и с електрозаряди свършват мойте нерви
модерната ти бяла стая цялата от никел
и люлка
изрядко идват шумове от болницата
Света Клотилда
Аз винаги съм трескав
адрес - Париж

Веднага бих приел
да съм на твое място!
За първи път завиждам на жена
как искал бих да съм жена
да съм жена
сред целия всемир
в живота
да бъда
и сам да се разтварям за бъдещето на децата
аз който все съм заслепен

О фарове на Блерио
оставени на пълен автомат да светят

Виж

как моето перо подскача


                   април 1914


XIII. НА ПЕТ СТРАНИ

Да дръзваш и да вдигаш шум
тук всичко цвят движение експлозия и светлина е
цъфти животът по прозорците на слънцето което се топи в устата ми
узрял съм вече
и падам просветлен на улицата
ти старче го разправяш
Очи ли аз не мога да отваря?
Ах златни й уста
поезията вече е в играта


                   февруари 1914


XIV. НАТЮРМОРТИ


               На Роже дьо ла Френе

Зелено
артилерийски тромав тръс по геометрията преминава
събличам се
ще стигна бързо само в тежка броня
без косите лъчи на светлината

жълто
фанфар на нашето съвремие
американският класьор
е също тъй и сух
и свеж
като полята пролетно зелени
в Нормандия
и също тъй направо хубав
на масата на архитекта
черно
с шишенце от китайски туш
и сини папки
синьо
червено
тук има еднолитрова бутилка мярката за чувственост
и цялата последна мода
бяло
топче бяла хубава хартия<


                   април 1914


XV. ФАНТОМАС

Изучи ти епохата на Людовик четиринайсти по "История на френската марина" от Йожен
Сю
Париж Depot de la Librairie, 1835
4 т. 1/16 от jesus
изнежен грахов цвят на чистия католицизъм
Плутарх
и моралистите
симултанизмът вече е добре познат
Ти ме отведе в Мексико при чичо Мош
в Санкт Петербург ме върна ти където вече бях живял
Дотук добре
на дясно свиваш за да се качиш в трамвая
Жаргонът ти е страшно жив като сантименталните нелепици в сърцето ти мучащо
Човечеството Алма матер Просто супер
Но всичко тук което е машинария мизансцен и смяна на декорите и т.н. т.н.
направо е изплагиатствано от Омир този
Шатле а има също и една чудесна страница
"... можете ли да си представите, господин Барзум, че аз преспокойно ще ви оставя да съсипете всички мои планове, да хвърлите дъщеря ми в лапите на правосъдието, представяте ли си го това? Но карай! Под маската на интелигентен човек вие все пак си оставате един тъпак..."
Най-малко моя е заслугата да ви цитирам царя на крадците
"Загубеният влак", т. 21 367 стр.

И още много са ни общите черти
И аз лежах в затвора
и мен късмета ме подмина неведнъж
познавам повече от 120 000 различни марки и къде-къде по-скъпи от ония номерираните в Лувъра
И
като тебе
индустриален хералдико
проучих фирмите на фабриките регистрирани в международния отдел за чуждестранните патенти

А има още толкова прекрасни работи за правене
от 9 сутринта до 11 всеки ден


                   март 1914


XVI. ЗАГЛАВИЯ

Фигури потене коси
Скокът след който си
като одран
Първото стихотворение без метафори
без образи
новини
духът на новото време
случаите на феерии
400 отворени прозорци
спиралите от скъпоценни камъни панаири и менструации
недозрялата слива
пълзенето на колене
в прочистваните канали
през небесния акордеон и блъскащи се гласове
когато вестникът шупва като заключена мълния
ярко заглавие


                   юли 1914


XVII. MEE TOO BUGGI

Като при елините смята се че който е добре възпитан трябва да умее да подрънква и на лира
Подай ми твойто фанго-фанго
да се опитам да извадя през носа си
през дясната си ноздра
приятен плътен тон
познавам описанията на пейзажи
и разкази за минали събития
за връзката между далечни местности
Болотоо
Папаланги
поетът между другото се занимава с описанието на животни
къщята вече са съборени от едри птици
жените са навлечени с премного дрехи
а римите и ритъмът ги няма
и нека да не ви звучи дотам пък преувеличено
човекът който си отряза сам крака успехи жъне в простия и весел жанр
Mee low folla
Mariwagi бие барабана в подлеза на своя дом


                   юли 1914


XVIII. ГЛАВАТА

Гилотината за мене е шедьовър на пластичното изкуство
нейното свистене
ражда вечното движение
всички знаем за прочутото яйце на Христофор Колумб
чукнато яйце изправено яйце яйце на откривател
скулптурата на Архипенко е първото яйце напълно яйцевидно
закрепено в пълно равновесие
сякаш пумпал задържал се
върху оживелия си връх
скорост
многобагрени талази
зони на цвета
и върти се то сред глъбините
Голо.
Ново.
Цяло.


                   юли 1914


XIX. КОНСТРУКЦИЯ

Ето го Леже възлизащ като слънце от епохата на терциера
вкаменява
и фиксира
мъртвата природа
Земната кора
и водата
и мъглите
всичко дето се обезцветява
облачната геометрия
нишката оловна дето се топи
вкостеняване
приближаване
всичко тук гъмжи
и духът внезапно се пробужда и добива плът като животните като растителния свят
Чудно нещо
Ето
и живописта е нещо грандиозно нещото което в миг задвижва
колелото
и живота
и машината
и човешката душа
оръдейния затвор - 75 калибров
моя нов портрет


                   февруари 1914


				   

ВОЙНА В ЛЮКСЕМБУРГСКАТА ГРАДИНА

                                                       Тия детски стихове
                                                       посвещавам
                                                       на моите приятели
                                                       от Чуждестранния легион
                                                       Мечислав Кон, поляк,
                                                       убит във Фриз,
                                                       Виктор Чапмън, американец,
                                                       убит край Вердюн,
                                                       Ксавиер де Карвальо, португалец,
                                                       убит във фермата Наварен;
                                                       сражавали се като доброволци
                                                       и
                                                       загинали
                                                       за Франция

                                                       Блез Сандрар
                                                       MCMNVI

"Раз-два, раз-два
и всичко ще бъде наред..."
Те пееха
един ранен танцуваше със свойта патерица
превързаното му око
усмивката на Люксембургската градина
и пушеците на военните заводи
над златните дървета
о бледа есен сетни дни на лятото
това не се забравя лесно
И само малките деца които си играят на война
Вердюн и Сома
големият ми брат е нейде в Дарданелите
направо чудно е
пушки
викове гласчета
викове
ръцете се протягат Аз! Аз! Аз!
Вижте аз съм като моя татко
там имат също и топове
едно девойче кара колело
препуска дървеното конче
флотилиите в езерото са се сблъскали
парижкият меридиан минава тук през водоскока
нападнат е пазача нищо че единствен тук от всички има истинска голяма сабя
и пада повален със залп от смях
над сгъчканите палми слънцето виси
медал за храброст
приветстват дирижабъла минаващ край самата Айфелова кула
а после мъртвите събират
на всички им се ще да са убити
или поне ранени Червено бяло синьо
Сечи сечи
ръката отсечи ми отрежи главата
на всичко са готови
Червен кръст идва
със свойте петгодишни санитарки
ще им се пръснат сърчицата от вълнение
избождат те на куклите очите за да ги дадат на ослепените
О, виждам! Виждам вече!
Ония дето бяха преди малко турците сега са санитари
убитите възкръсват за да асистират тоя път на чудодейна операция
Преглеждат илюстрованите вестници
що снимки
снимки
припомнят си видяното в кината
не е шега такава работа
крещят и блъскат се като марионетки
но точно посред боя
сред най-разгорещеното сражение
внезапно всички хукват да си купят вафли
       МЕЧТАТЕЛИ
Продават ги наблизо
часът е пет
затварят се железните врати
прибират се по домовете
мръква
очакват цепелина който все така не идва
уви
очи сте втренчили във взривовете звездни
дордето гувернантките ви мъкнат за ръка
и майките отскачат край огромните автомобили на нощта
А утре или вдруги ден
окоп ще зейне пак сред купчината пясък
и градове
и нощи
и цялата страна
навярно и морето Морето
импровизираната артилерия се цели във въображаема бодлива тел
едно хвърчило бързо става изтребител
спаружват се дърветата листата им политат и кръжат и падат като парашути
и трите ивици на флага се издуват при всеки залп на вятъра
не ще изчезнеш малък пясъчен ковчег
Децата-чудо превъзхождат инженерите
играят си със смях на танкове и на отровни газове и на под-вод-ни-ца-пред-Ню-Йорк- кой-то-ня-ма-как-да-се-до-стиг-не

Аз съм австралиец ти си негър а пък той се мие за да мяза на английските войници в Белгия
и руската фуражка
и почетния легион от шоколад вървят три копчета от униформа
Ето там минава генерал
едно момиченце разправя
обичам много новата си майка от Америка
едно момче: не ми купувайте Жул Верн а вестник с новините от неделя
В ПАРИЖ
в деня на нашата победа когато върнат се войниците от фронта
ще иска всичко живо да ГИ види
и слънцето отрано като продавач на нуга ще отвори празника
ще бъде пролет в гъстия Булонски лес или отсреща там в Мьодон
Автомобилите приятно ще ухаят и клетите коне цветя ще хрупат
сирачетата от войната пременени в своите патриотични дрешки ще накацат по прозорците
и фотографите по кестените накачулени ще втренчат свойте обективи
ще се тълпи народ край кинооператора край тоя който по-добре и от гълтач на змии ще поглъща историческото шествие

След обед
ранените ще окачат медалите си по тържествената Триумфална арка и без да куцат ще се разотидат пак по свойте домове

А после вечерта
ще се надигне към небето Етоал
и куполът на индивидите ще звънне над Париж като огромна златна
камбана
И хилядите гласове на вестниците ще отекнат в чест на Марсилезата
на френската жена


                   Париж, октомври 1916



РАЗРУШЕНИ СОНЕТИ

ОпОетикО


На Жан КОктО
                                             О кОлкО ли пОкушения
                                             не сме стОрили дОсега
                                             в твОе име!

Имаше някОга пОети кОитО гОвОреха с ОтвОрена уста
с Очи Окръглени катО Опушен кОлбас в кОитО дим мъглявей
с кОсите на Офелия или с благОвОнните къдри на Онзи чарОдей
Орфей
въртиш на шиш кОлелОтО на шапката за да Откриеш рима на ей
ОстрОвърха катО зъбите кОитО ще ОглОждват твОите стихОве
О уста кОятО зей
пОнеже пушиш ОтнОвО с дим замъглявей
тОва е тОлкОва леснО и тОлкОва нелеснО
Седемте пиОнки и дамите са тук за да ги пОставим за запетайки
О ПОЕзия
Ах! Ох!
какаО

пОнеже скОкваш в трамвая защО не пишеш трамвей
етО гО гримасниченетО изписанО От тОва слОвО кОетО франкОвей
английският клОун гО прави със свОите нОзе
кактО АретинО е правил любОв
Духът ревнОстта и циркОвият афиш и азбучнОтО телОслОжение
на чОвекО-змията
къде са пОетите кОитО гОвОреха с ОтвОрена уста?

Трябва ли да пОсмекчим кОстите дете
ПОЕЗИЯ

ноември 1916


АКАДЕМИЯ МЕДРАНО

                                                     На Конрад Морикан

Танцувай с езика си, Поете, прави антреша
Една обиколка
яхнал дребен басат
черен или пък кобила
реди си прекрасните ритмически стъпки в познати размери
само колко са хубави ИЗЯЩНИТЕ ШРИФТОВЕ
Гледай:
Афишите зафичнати под тебе
те дъвчат със своите многобагрени зъби
между пръстите на краката
Дъщерята на директора има електрическа лампа
Жонгльорите играят и на трапеца
кокс несонотръмс
ачиб ан отенещюлп
авот ишипО
Клоунът е облечен в размекната бъчва
Езикът ти трябва
да мине на касата
всяка вечер когато
оркестърът свири

Гратисите са отменени.

ноември 1916


МУЗИЦИЗМЪТ

                                                На Ерик Сати

Не ни е еня за венизелос
Само Раймон да оставим Дънкън
все още запретва гръцката дрипа
Музика в растителните уши
слонски направо
рибите пеят в Гълфстрийма
бидон по-сочен и от смокиня
и баскският говор на морския микрофон
дуо от мюзикъл
под съпровод на автомобили
Гонг
музикантът тюлен
цели 50 такта от до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре до-ре
Това е!
И един акорд заглъхнал в ла бемол минор
И Т. Н.
Направо е чудно чудна играчка имитатор на звуци в дрънкалката скача
Антракт
На влизане

Тема: Чарли Чаплин диригент тактува с крак
през
европееца с шапка и жена му в корсет
Контрапункт: Танц
пред смаяния европеец и жена му
Кода: Песен
това което трябваше да се покаже

ноември 1916



НЕГЪРСКИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ЧЕРЕН КОНТИНЕНТ

Африка
Страбон я смяташе за нещо незначително
амулети за всеобщо ползване
там жените смятат само мъжкото потомство и сами работят всичко
някакъв баща веднъж решил да продаде сина си ала той го изпреварил и продал самия него
там им дайте само да крадат
всичко дето погледа им грабва тутакси възбужда алчността им
с пръста на крака си могат да докопат всичко и приклякайки да си го скрият под препаската
покоряват се на вождове които имат толкова права между които и това на първа брачна нощ при девствениците
при вдовиците не си изобщо правят този труд
уточнява древният мислител
Приказният остров сен Борандион на който е захвърлила съдбата неколцина пътешественици
казват че навремени се появявал и отново пак изчезвал
а горите на Мадейра вече седмата година ще подкара как горят
Мумбо-Джумбо идол на Мадинго
Бряг на Златото
Губернаторът на Гина спореше безкрайно с негрите
и когато свършваше снарядите зареждаше в оръдията буци злато
Тото Папо
само интересът им ги кара чужденците да търпят
търговията на европейците по този бряг и тяхното безпътство
са създали нова раса най-ужасната от всички може би
Девет вида са това
сред които марабу мулати и метиси квартерони мамелони...
О щастливата Босум ръкоположена за нов домашен идол

1916


ГОЛЕМИТЕ ФЕТИШИ

I

Издялан от дърво кораво
с ръце на ембрион
мъжът корема си разпорва
и радва се на своя щръкнал член


II

Кого ли плашиш ти
ти който тръгваш си оттук
с ръце на хълбоците
едва запазил равновесие
и спрял направо да растеш?


III

Дърво чворливо
Глава подобно жълъд
корава и неподатлива
оголено лице
о млад безполов и безсрамно-весел бог.


IV

Завистта брадичката ти е изяла
лакомията те мами
Вдигаш се
и това което липсва на лицето ти
прави те геометричен
Дърворастеж
Младеж


V

Ето ги жената и мъжът
двамата еднакво грозни и еднакво голи
той по-кльощав е от нея но по-силен
скръстил на корема си ръце с уста подобно детска касичка


VI

Тя
хлябът на пола й който по три пъти дневно пече
с тулума издут на корема
тежат
на врата и плещите й


VII

Грозен съм!
От напрягане да смръкна в самотата мирис на момичета
пак глава ми се е надула и носът ми всеки миг ще падне


VIII

Как исках да избягам аз от всичките жени на вожда
главата ми бе пукната от камъка на слънцето
сред пясъка
остана само моята уста
като раззинатата вагина на майка ми
надала вик


IX

Той
целият плешив
има само зейнала уста
член увиснал чак до колената
и отрязани крака


X

Ето я жената най-обичана от мен
две дълбоки бръчки край уста подобна на фуния
синьо чело
слепоочия в белило
и очите лъснали като бакър


Бритиш мюзиъм

Лондон, февруари 1916



ДОКУМЕНТАЛНИ СНИМКИ


WEST

I. ROOF-GARDEN

По цели седмици подемниците вдигаха ли вдигаха сандъци след сандъци с плодна пръст
И ето
след толкова търпение и толкова пари
разцъфват храсти
морави нежно зеленеят
жив извор блика сред камелиите и рододендроните
там на върха на сградата огромна сграда от бетон и от стомана
А вечер
сервитьори тежки като дипломати цели в бяло се надвесват над раззинатата бездна на града
където милиони разноцветни лампи са огрели тежките грамади
Мадам надявам се шепти й млад изискан мъж със глас трептящ от затаена страст
надявам се че ще прекараме чудесно тук
и с щедър жест посочва към разляното море
сноването напред-назад
огромните сияйни параходи
внушителната статуя на Свободата
и тая грандиозна панорама на града прорязан от кръстосващи се сенки и студени светлини

Накрая само възрастният учен е останал на терасата и двама милиардери
о тая приказна градина
с разцъфналите туфи
и звездното небе
и тримата смълчани старци вслушани в смеха и веселата врява бликащи от осветените прозорци
и в шушнещата песен на морето лееща се сякаш от фунията на грамофона


II. ПО ХЪДЗЪН

Окичената с лампички лодка се плъзга безшумно между параходите хвърлили котва в разляното устие веят се флагове от целия свят
Огромните клипери натоварени с дървен материал от Канада са сгънали своите гигантски платна
Стоманените товарни кораби бълват кълба от катранен дим
Тълпа от докери принадлежащи към всички раси на тоя свят работят сред врявата от парни сирени фабрични свирки и писък на локомотиви
Елегантната яхта е облицована цялата с тиково дърво
В средата й се издига нещо като кабина която много прилича на кабинките на венецианските гондоли


III. АМФИТРИОН

След обяда даден в зимната градина сред лимонови дръвчета орхидеи и жасмини
има бал на осветената морава в парка
Но основната атракция все пак са си подаръците пратени на домакинята мис Айседора
Всичко погледи са впити в едрия рубин Кръвта на гълъба по блясък и размери нещо несравнимо
Никоя от тук присъстващите млади дами нямат като него
Елегантни в своите костюми
детективите отдавна са се смесили с поканените гости наблюдават скъпоценния подарък и го пазят


IV. КАНТОРА

Радиатори и вентилатори в разтеклия се въздух
Пет безжични телеграфа и дузина телефони
В чудни електрически класьори хиляди индустриални и научни досиета за различни сделки
Само на работното си място милиардерът истински се чувства у дома си
През прозорците-витрини се откриват паркът и градът
Вечерта луминесцентни лампи с меко синкаво сияние обгръщат всичко
Ето мястото отдето тръгват всичките нареждания за покупки и продажби и понякога объркват борсовите курсове


V. МОМИЧЕ

Със свойта лека рокля от коприна
това момиче е
самата елегантност и богатство
Косите рижо-руси сред които грее наниз перли
Лицето правилно спокойно и излъчва доброта и откровеност
Големите очи от морско-сиви до зелени гледат смело и сияят
А тенът му е кадифен и свеж като на странна роза тен за който казват че е истинската зестра на американските момичета


VI. МЛАД МЪЖ

Това е мистър Брумел от Пето авеню
По връзката му от брокат пъстреят диаманти и цветчета
Костюмът от лилаво-розова преливаща материя
Обущата от натурална кожа от акула с копчета от малки черни перли
Пижама от фланелен зърнест плат и друг костюм от лъскаво ламе той има както и жилетка от прекрасна крокодилска кожа
Камериерът сапунисва златните му стаи
Той носи в чантата си само нови парфюмирани банкноти


VII. РАБОТА

Разбойници са хвърлили във въздуха бетонения мост на ж. п. линията
Вагоните горят на дъното на пропастта
Ранените пищят във врялата вода от изтърбушения след взрива локомотив
Търчат огромни живи факли сред отломки и свистящи гейзери от пара
част от вагоните висят от шейсетина метра над раззинатата бездна
Сред мрака хора с електрически фенерчета или ацетиленови миньорски лампи слизат по една пътечка в пропастта
Сред гъсталака от папур тръстики и ракити водоплаващите птици правят чудна бъркотия
Зората нещо днес се бави
но вече група от стотина дърводелци е извикана по телеграфа и пристигнала на място със специален влак веднага се залавя да поправя моста
Пам-пам-пам
Подай ми гвоздеите



IX. ХИЛЯДИ ОСТРОВИ

Едно от най-красивите места на Северна Америка
Безкрайната повърхнина на езерото се синее и почти белее
Стотици и стотици зеленеещи се островчета плават по спокойните води на чистото кристално езеро
Кокетни вилички от тухли в ярки цветове придават на пейзажа вид на приказно далечно царство
Разкошни ладии от клен и махагон окичени с красиви знаменца и разноцветни тенти непрекъснато сноват насам-натам сред тия острови
Самата мисъл за умора от труда и за мизерия е невъзможна тук сред дивния декор мечта за милиардерите
Изчезва слънцето зад хоризонта на Онтарио
И облаците пак се къпят във ведра с лилаво пурпурно оранжево и алено багрило
Каква прекрасна вечер бъбрят си Андре и Фредерик отпуснати в шезлонги на терасата на стар средновековен замък
И десет хиляди моторни лодки оправдават техния възторг



FAR-WEST


I. CUCUMINGO

Хасиендата Сан Бернандино
Построена сред самата злачна долина поена от стотици ручейчета бликащи из околните възвишения
Керемидените стрехи червенеят в сенките на лаврови дървета и смокини
Ручеите бъкат от пъстърви
Хиляди стада пасат из тучните лъки на воля
А овощните градини са натегнали от плод обилен круши ябълки смокини ананаси грозде портокали
Из бахчите
зеленчуци тук пренесени от старите земи са избуяли редом с тия от тропическия пояс

Пълен е районът с дивеч
въди се калифорнийска сьомга
питомният заек е с опашка от памука cottontail
дивият с уши огромни jckass
Пъдпъдъци яребици гургулици
патици и диви гъски
антилопи
Има тук наистина и диви котки и гърмящи змии rattlesnake
само пумите изчезнали са вече


II. ДОРИФА

По празник
когато индианците и вакейросите се напиват с уиски и пулка
Дорифа танцува
под звън на мексиканска китара
толкова хубава хабанера
че идват отвсякъде да й се порадват

Никоя жена като нея не може
с копринена мантиля да се наметне
и русите къдри да си накичи
с лента
гребен
и цвете


III. ПРИСМЕХУЛНИК

Убийствена горещина
Балкон засенчен с пурпурни орлови нокти и жасмини от Вирджиния
В надвисналата тишина на сънните полета
се чува
бълбукането на потоците
далечното мучене на говедата събрани на стада по пасбищата
и песента на славея
и крякането рязко на огромни жаби
и улюлюкането на грабливи нощни птици
и писъка на присмехулника сред кактусите


IV. ГРАД-ГЪБА

Към края на 1911 година група финансисти-янки решава да издигне град в Дивия Запад в подножието на Скалистите планини
Не е изминал месец а градът без ни една постройка още вече свързан е чрез три отделни линии със ж. п. мрежата на Щатите
Работниците стичат се отвсякъде
На втория са вдигнати три църкви и готови пет театъра и вече почват да се пълнят
На голо място само с пет-шест хубави дървета почва да расте гора от металически подпори и кънтенето на чукове и ден и нощ наоколо отеква
Скрипци
пуфтене на машини
започват да растат стоманените скелети на тридесететажни сгради
И тухлени прегради а понякога и цели алуминиеви плоскости се вмъкват сред железните конструкции
За часове се вдигат здания от желязо-бетон по метода на Едисон
Но хората дали от суеверие или пък друго но не знаят как да кръстят своя град и обявяват за това конкурс
и томбола с награда в най-големия тогава вестник на града за който също тъй се търси име


V. КЛУБ

Улицата нищо че я няма още в плана на града е само тараби от летви и мръсняви купчини мазилка
За да минеш трябва дълго да прескачаш през канавки и огромни локви
В дъното на недовършения булевард огрян от ярки лампи се намира клубът Черен боб известен и като кантора за женитби
Сложили ковбойски шапки или пък каскетчета с наушници подвити грубоватите мъжаги спират шейсетте си коня вън и влизат
Бързо се записват и албумите със снимки почват да разлистват
Търсят годеницата която викната по телеграфа тутакси ще се качи в Шербург на Кайзер Вилхелм и под пълна пара ще довтаса
Повечето са немкини
Някакъв грозник облечен в черно елегантен с ледена невъзмутимост влиза и започва да се взира подозрително във всеки току-що пристигнал
Пия своя пръв коктейл с уиски после втори после трети
после пък майнт-джулъп и милк-мадър прети-ойстър и найт-кап


VI. SQUAW-WIGWAM

Отместваш старата проядена врата от разковани амбалажни каси с панти от парчета кожа
и влизаш в ниска стая
опушена
изпълнена с воня на гнила риба
и с мирис на гранясала сланина
Дивашки амуниции
Корона с орлови пера гердани от зъби на пума или ноктите на мечка
стрели и лъкове и томахавки
и мокасини
и гривни от мъниста и зърна
Все още могат да се видят
Ножове за скалпиране една-две карабини стар модел пищов с чакмак рога на лосове и северни елени и колекция от везани торбички за тютюн
Три калюмета още много стари правени от мек варовик и с масури от тръстика
Наведени над вечното огнище
столетниците собственици на становището се запазват като бутове опушват се сами се щавят почерняват като своите лули столетни като черните си зейнали уста и черните отвори на очите


VII. ГРАД ФРИСКО

Това е стар прояден от ръждата скелет
След двадесет ремонта от машината не може да се чакат повече от 7-8 възела на час
Отгоре на това за икономия горят в котела само ситни въглища и пляка
Излезе ли попътен вятър вдигат винаги платната
Със свойто мораво лице с пъпчивия си нос и с рунтавите вежди мистър Хопкинс е направо истински моряк
Две малки сребърни халки ушите му красят
Това корито е наблъскано с ковчези на китайци тук в Америка умрели но оставили заръка в родна пръст да ги положат
Продълговати дъсчени сандъци боядисани в червено или светло-синьо или пък осеяни със златни йероглифи
Това е малко странна стока и напълно забранена при това за превоз


АЛЕУТСКИТЕ ЗЕМИ

I.

Високи зъбери срещу арктическия леден вятър
сред плодоносни равнини
елени лосове бизони побеснели
и сребърни лисици и безбройни бобри
и ручеи разпенени от риба
Брегът е нисък райско място за тюлени с тяхната безценна кожа
По върховете на чукарите гнезда си вият чайките чиято перушина е направо истинско богатство


II.

Просторни и солидни сгради подслонили доста много групи трафиканти
Наоколо градинки с всякакви растения способни да издържат на суровия ужасен климат
Оскоруши ели и северни върбини
Лехи с изтравничета и алпийска флора


III.

Закътан залив със скалисти островчета
На групички по пет по шест тюлените на слънце се пекат
Или по пясъците се изтягат
Или се забавляват помежду си като нещо си подвикват с гърлест глас накъсан като лай
А до бараките на ескимосите хангар за преработване на кожи



РЕКА

МИСИСИПИ

Реката тук е толкова широка че на езеро прилича
Влекат се жълти тинести талази между двата мочурливи бряга
памукът свършва и започва водната растителност
Тук-там се мярка някой град или пък село скупчено около малък залив с техните заводи и високите осаждени комини с дългите им кейове навлизащи навътре с дългите им кейове върху високи колове навлизащи навътре във водата
Ужасна жега
камбаната на палубата бие време е за лънч
излизат пасажерите с карирани костюми и крещящи връзки с лъскави жилетки като огнени коктейли и разяждащи пикантни соуси
Гъмжи от крокодили
По-младите са пъргави и бодри
А натежалите покрити със зелена каша се оставят на течението да ги влачи и влече все по-назад и по-назад
Бушуваща растителност най-верен знак че наближаваме тропическата зона
Бамбуци исполински палми лаврови дървета кедри и магнолии
реката вече става двойно по-широка
осеяна е с плаващи обрасли островчета от където всяко приближаване на кораба изстрелва орляци от водоплаващи пернати
катамарани платноходи и гемии всевъзможни лодки и безкрайни върволици от огромни салове
излъхва жълта пара нажежената вода
И пак гъмжи край нас от крокодили
дочуваш как зловещо тракат челюстите им и виждаш техните свирепи мънички оченца
Скучаещите пътници със свойте точни карабини стрелят някой път по тях
когато някой обигран стрелец успее да убие или смъртно да рани поне един от тия хищници
събратята му се нахвърлят тутакси и го разкъсват
без капка жал
с такива тънки писъци които ти напомнят врясък на новородено



ЮГ


I. ТАМПА

Влакът току-що е спрял.
Само двама души слизат в тази топла заран на отлитащото лято
те и двамата са в дрехи с цвят каки и двамата нахлузили са шлемове от корк
и след двамата подтичва негър някакъв прислужник натоварен с тежките им куфари
те и двамата един и същ разсеян поглед хвърлят тук към тия прекалено бели къщи под небето също прекалено синьо
Вижда се как вятърът вихрушки прах подема и мухите пак тормозят двата грохнали катъра на едничкия файтон
Кочияшът спи с раззината уста


II. BUNGALOW

Жилището малко е но пък съвсем удобно
Гредоредът закрепен е на бамбукови колони
Корени ванилия растат и вкопчени са плъзнали навсякъде
И антилски грах
И жасмини
а над тях са цъфнали магнолиите и венчетата на фламбойанта
Трапезарията подредена е с разкоша характерен за креолите от Каролина
Едри буци лед във вази от жълтеещ мрамор са причина за приятната прохлада
Пълни са блюдата и бокалите проблясват
и зад всеки гост строен е черен сервитьор

Гостите се заседяват
И изтегнати на свойте rocking-chairs се оставят на блаженото бездействие
А по знак на господаря си старикът Юпитер изважда от един лакиран шкаф
бутилка Херес
кофа с лед
лимони
И кутия пури купени от Пернамбуко

Никой не пророни дума
Пот се стичаше по всичките лица
Не минаваше във въздуха дори най-лека тръпка
Чуваше се отдалече само кикотът кънтящ на бикоглава жаба от които бъка из околните мочури


III. VOMITO NEGRO

Пейзажът повече не се развеселява от горички и градини
Унила гола равнина която нахълмява се едва от време
на време
Бамбуков гъсталак
върба окелавяла
и евкалипт от вятъра превит
А после блатото
в очите ви треперят жълтеникавите изпарения
и тази белезникава мъгла пълзяща по земята набраздявана от непрестанни тръпки
звънът на хиляди комари и жълтеещият лъх на гнилоч
Тук има местности където негрите дори не биха се решили да живеят

Отсам брегът е целият обрасъл с манглиеви кичести дървета
Преплетените коренища в тинята забити с гроздове отровни мидички са облепени
Комарите и жилещите насекоми са се сбили в плътен облак над водите застояли
В гъмжилото от безобидни бикоглави жаби се забелязват някакви невероятно едри екземпляри
А този странен смок - ковчега на мъртвеца - тръгне ли на лов за свойте жертви скача като куче
Из локвите гъмжат оловносинкави пиявици
Противни кърваво-червени раци веселят се покрай дремещи каймани
А там където е пръстта по твърда щъкат исполински мравки
безчислени и ненаситни

Над тия гниещи води над тая кал отровна
цъфтят цветя с главозамайващ мирис и натрапчиво-упойващ дъх
Разпукват се съцветия от пурпур и лазур
и хромови листаци
Застлана цялата с цветотъкан килим
тук-там водата черна е прокъсвана от плоската глава на някоя змия

Аз прекосих един гъстак от едри цъфнали мимози
разтваряха се те по моя път
разтваряха стеблата си пред мене със свистене
защото са чувствителни дръвчета и почти неврозни
Сред гъстите лиани на джелапа цели в шушнещи в приказващи венчета
огромни розови и сиви чапли с хрустящи гущери се угощават и усетили ни в миг излитат засвистели стряскащо с криле
А после и огромни пеперуди с багрите на сяра на тинтява и на гъст зехтин
и едри тромави гъсеници


IV. ИСПАНСКИ РАЗВАЛИНИ

Параклисът е построен в испански стил от XVIII век
Напукан е на хиляди места
Овлъгналият свод е бял от сярата макар да си личи все още старата позлата
Лъчите на фенера осветяват в ъгъла отсреща плесенясала картина
Това е Черната мадона
Огромни лишеи и пръснати отровни гъби набраздени избродирани изпъстрени покриват пода на олтара
Останала е и една камбана с надпис на латински


V. GOLDEN-GATE

От старата решетка иде името на тая къща
Железни пръти по-дебели от юмрук разделят залата за пиене от плота върху който са строени всякакви напитки и какъвто искаш алкохол
Така е тук от времето на треската за злато
когато прекупвачи чак от Чили или Мексико са водели и са продавали на търг жените
Тогава всички барове са имали такива спуснати решетки
и барманът е давал питиета само с пистолет в ръка
и много често хората са се избивали за чаша алкохол
Наистина сега решетката е само ей така за колорит
макар че някакви китайци и сега са тук и пият
и немци има тук и мексиканци
и няколко канакци с корабче докарали са копра и седеф и костенурски брони
Певици
гримирани кошмарно банкови чиновници бандити и моряци с възлести ръчища


VI. OYSTER-BAY

Брезентов сенник и бамбукови столове
Навремени по тия брегове ще ти се мерне някоя колиба със стреха от палмови листа или бараката на чернокож ловец на бисери
Сега пейзажът е напълно променен
додето погледът ти стига
искрящи пясъци покриват бреговете
две-три акули весело подскачат в пяната след яхтата
Флорида тъне някъде зад хоризонта
От абаносовия шкаф изваждаш позлатената кутия
почукваш я полека с нокът
запалваш с истинска наслада
пуши пуши пушачо пушекът спиралесто се къдри



СЕВЕР


I. ПРОЛЕТ

Пролетта в Канада е самата жизнерадост и несдръжна мощ каквито няма никъде по тоя свят
под натегналите пластове от сняг и лед
ненадейно
плодоносната природа
ражда туфи от лилави бели розови и сини
орхидеи слънчогледи зебропъстри кринове
край алеите с почтителен шпалир от кленове от черни ясени и от брезички
птиците летят и пеят
в сечището цялото покрито с пъпки и избили нежни леторасти
веселото слънце се златее като сладка папрат
Покрай пътя в продължение на пет-шест мили се редят горички и посеви
Може би едно от големите имения в Уинипег това е
по средата се издига ферма яка хубава постройка цялата от дялан камък като къща на потомствени дворяни
Тук живее моят стар приятел Кулън
Вдигнал се в зори препуска той по фермите със свойта едра кулеста кобила
дългите наушници на заешката шапка се ветреят и висят по раменете му
черноок с глогинесто обрасли вежди
страшен веселяк
с вечната увиснала луличка
Мрачна и студена е нощта
Западният вятър свири и елите и бориките до долу гъне
Слаба светлинка едва-едва трепти в далечината
пука оживялата жарава
и пожарът завилнява и поглъща клончета и храсталаци
и бушуващият вятър хвърля в него цели наръчи от смолести дървета
все по-буйно все по-буйно се разгаря тоя исполински факел
огънят расте и бавно и внушително обгръща хоризонта
черни дънери и бели стволове оплискано е всичко в кърви
Купол от кафяви пушеци под който алени искри хвърчат насам-натам възнасят се и падат
Зад завесата от пламъци се вижда как гигантски сенки се извиват и след миг се сгромолясват
Удари на брадви почват да кънтят наблизо
Гъсти люти пушеци се стелят над пожара който цяла нощ дърварите се мъчат да възпрат


II. НА СЕЛО

Прекрасна гледка
Раззеленили се горички от ели и кестени букаци а край тях нивята с избуяла ръж овес елда коноп
говори всичко тук за изобилие
а всъщност този край си е огромна пустош
Тук-там ще срещнете по някой селянин
с колата си сено да вози
В далечината стройните брези вишат се сребърни колони


III. ЛОВ И РИБОЛОВ

Диви патици ангъчи и гмурци калугерици гъски дропли дроздове глухари и полярни зайци бели яребици дъгови пъстърви сьомги и змиорки исполински щуки раци с някакъв невероятен вкус
Карабината на рамо
ножът на колана
и ловецът и червенокожият едва вървят под тежестта на улова
връзка гривеци червени яребици
диви северни пауни
степни пуйки
и дори един червено-бял орел от облаците паднал


IV. ЖЪТВА

Шестцилиндров трактор и два форда по средата на полето
а наоколо до хоризонта чак ръкойките полегнали небрежно очертават смътните квадрати по шахматната дъска на равнината
Никакво дърво наоколо
Откъм север носи се бумтежът на батозата и на камионите извозващи фуража
А от юг се чува как дванайсет празни влака идат да ги натоварят с жито



ОСТРОВИ


I. СЪЕСТНИ ПРОДУКТИ

Малкото пристанище е доста оживено тая заран
Кулитата от тагалци от китайци и малайци разтоварват бързо някаква голяма джонка с позлатена кърма и платна бамбукови рогозки
Странният товар се състои от стриди карани от най-големия от островите на Нипон
Лястовичи ли гнезда не щеш събирани от пещерите на Суматра морски краставици конфитюр от джинджифил
и бананови филизи мариновани в оцет
Всичките търговци днес направо се вълнуват
Мистър Но Гей издокаран с конфекциозен нов костюм американска марка на карета разговаря на един почти добър английски
Да това е тук езикът с който се оправят господата таитяни и японци папуаси маорийци и фиджийци и канаци


IV. ЯПОНСКА КЪЩА (MAISON JAPONAISE)

Бамбукови мертеци
и леки летви
хартия опната на рамки
Това е най-добрият начин да се отопляваш


VI. РОКОКО (ROCAILLES)

В басейн гъмжащ от риби с ужасяващи муцуни и китайски златоперки
се срещат и такива с пръстенчета от сребро проврени през хрилете


VII. ЛЕКО И ОСТРО

Въздухът е целият пропит
с мускус амбра и ухание на цъфнали лимони
и самата мисъл че живееш вече е безкрайно щастие


VIII. KEEPSAKE

Небето и морето
Вълните идват да погалят корените на кокосовите палми и огромните металнолисти тамаринти


IX. КИПЯЩ ОТ РИБА ЗАЛИВ

Водата е прозрачна и спокойна
На дъното се виждат белите гъстаци от корали
и призматичното люлеене на виснещи медузи
и стрелкането на лилави розови и жълти риби
и в тихото подножие на къдравите алги синкави
китайски краставици и мастилено зелени морски таралежи


X. АТУАРА

Тя не познава европейските ни моди
косите й са къдрави и синьо-черни вдигнати нагоре като на японките и стегнати с игла с корал на края
Напълно гола под коприненото кимоно
с ръце оголени до лактите
носът е правилен
очите пълни с нега
и устните налети
с бакърен тен
с едва напъпили гърди
и едри ханшове

Как пъргава е тая и откровена в своите движения и жестове
какви очи на млад прекрасен звяр

Една наука знае тя граматиката на вървежа

Тя плува както пише се роман от 400 страници
неуморима
лека
и надменна
изискана прекрасна проза
Тя хваща дребни рибки и ги пъха в своята уста
и после пак се гмурка смело
промъква се между корали и пъстроцветни водорасли
за да изскочи на повърхността отново
усмихната
две златни рибки хванала със сребърни коремчета
и горда в новата си синя роба от коприна и с пантофките
извезани със злато и с гердана от корали който са й подарили тая заран
тя пак ми носи кошница с бодливи фантастични раци от моретата на тропика и длъгнести скариди тук им казват също и "гемии" едри колкото човешка длан


XI. ОТПУСНАТ

Градина сякаш горска цъфнала поляна

И по брега задрямал вечната приспивна песен на ветреца шушнещ из листака на клонатото филао
Нахлупил лека шапка от тръстика и отпуснат под огромен книжен сенник
аз съзерцавам вечната игра на чайките и кормораните
или разглеждам някакво цветче
или пък камък
и всяко мое трепване подплашва катериците и плъховете криещи се в палмите
Аз виждам през прозореца разтворен дългото туловище на параход със средна водоизместимост
закотвен някъде на два-три километра от брега той вече целият е обсаден от джонки барки и китайски лодки натоварени догоре с плодове и местни стоки
Най-сетне слънцето залязва
Кристално-чист е въздухът
и славеите се надпяват
и едри прилепи-вампири с кадифените си гъвкави крила безшумно месечината засланят
минава някакво момиче чисто голо
а на главата му една от тия някогашни каски от които днес колекционерите изпадат в луд възторг
В ръцете му голям букет от бледи дъхави цветя чието упоително ухание напомня едновременно за тубероза и за нарцис
Внезапно спира пред вратата на градината
Фосфоресциращи мушици са накацали по островърхата му шапка и придават още по-голяма нереалност на това видение
Среднощни шумове
Прогнили кършещи се клони
пръхтене на разгонени животни
пълзене
звънтеж на насекоми
гнезда със спящи птици
шептящи гласове

Огромните платани се сивеят бледи под луната
От върховете им се спускат леки гъвкави лиани и диханието на невидима уста ги олюлява сред ветреца
Звездите като захар се топят



РЕКА


БАХР-ЕЛ-ЗАФАР

По бреговете вече не расте трева до пояс
Безкрайни ниски равнини се губят в далнините
и плоски острови се сливат с водната повърхност
Огромни крокодили се пекат на слънце
Стотици едри птици са покрили пясъка или калта покрай водата

Пейзажът се преобразява
Сега пред нас е доста равна степ осеяна с дървета рахитични
и птици с най-невероятни краски и ята огромни от токачки
А вечер сред стотиците нестройни звуци чуваш как реве самотен лъв и силуетът му личи на западния бряг отсреща
Застрелях сутринта един голям варан към метър и полвина
Все същият пейзаж от наводнени равнини
Арабинът водач видя в далечината слонове
Огромен интерес
На палубата горе се изсипва всичко живо
На всички тук ни е за първи път ще видим царя на животните
Около триста метра ни делят от слоновете два големи са един е среден и пет-шест по-малки
По време на закуската вниманието ни привличат десетина главчески хипопотама плуващи след нас
Температурата не се променя много
Към 14 часа е винаги от 33 до 38*
Едно е облеклото ни костюм каки добри обувки гетри но без риза
направо чест им прави на готвачите на кораба и на бутилките
По време на вечеря само бялото сако е новото към облеклото
Червена каня и картал ще минат ниско и с крило почти ще ни погалят
А след вечеря корабът ще се намести по средата на реката да избягаме доколкото изобщо е възможно от досадните комари
Отсреща бреговете стелят се обрасли целите с папируси и млечка
Пътуването е спокойно бавно из безбройните меандри
Стада от антилопи и газели кротки зърваме в далечината
а после едър бивол ала не и носорози


ЛОВ НА СЛОНОВЕ

I.

Адско място
Исполински лес израснал над тресавище с усукани лиани и под тях таван от ниски палми с шатресто разперени корони
Остри и бодливи
Към дванадесет и половина чуваме огромните животни стадото което търсим
Ставаш все по-неспокоен
Приближават бавно
С мъка забелязах слоновете хукнали да бягат


II.

Нощ
Има слонове в плантацията
Сред разскърцания шум от кършене и скубане на клони чуваш още по-зловещото трещене на изтръгнати от корена бананови дървета
Тръгваме направо срещу тях
От върха на някаква могилка виждам предницата на животното дошло най-близо
Косите лъчи на месечината го осветяват чудно хубав слон
Вирнал е хобот и целият към мене устремен е
Той ме е усетил и не трябва нито миг да губя
Стрелям
и веднага слагам нов патрон в цевта на Уинчестера
После пуша своята луличка
Исполинското животно сякаш спи на синята поляна


III.

Стигнахме една блатиста местност
За да дойдат да се калят тук огромните животни бяха минали през дебри от непроходими гъсталаци
От 15 метра забелязваш само техните безформени огромни маси и не би могъл да разбереш ни колко са големи нито бивните какви са
Също много трудно можех да дочуя техното сумтене куркането мощно на червата и шума от кършените клони
После легна плътна тишина и на човек не му се вярваше че те са толкова наблизо


IV.

От бивака чуваме че слоновете са в гората
Взел съм с мен човек за да ми носи тежкия огромен кодак
На дванайсет метра вече забелязвам исполинското животно
Струва ми се че до него е застанало и малко
целите са в калната вода
чувам ги буквално как безгрижно се плацикат
Слънцето огряло е главата и гърдите на грамадната разлютила се вече самка
Колко интересна снимка би могло да се направи от изстиналата локва кръв край мене


V.

Местността е невъзможна
Всъщност само по пътеките прокарани от слоновете би могъл човек да мине
но пътеки целите задръстени от стволовете на изтръгнати дървета
и лиани през които мощните животни преминават или ги отмятат настрани със своите хоботи
без да ги разкъсват или махат за да не познае никой откъде са минали
те са като индианците които също никога не махат пречките дори по своите утъпкани пътеки


VI.

Проследихме пътя на един голям мъжкар
Едрото животно ни поведе изведнъж на запад през една равнинна местност
имаше петстотин метра до гората
Повъртя се за известно време на едно открито място още непознато за самите нас
после шмугна се в гората
и сега животното е като хванато на тясно само тежките му хрипове сегиз-тогиз издават че е там
Изведнъж на десетина метра забелязах нещо смътно
Може би е нашето животно
Ами да така е ето и една голяма бивна
В тоя миг пороен дъжд заплиска и се спусна плътен мрак
Филмът е съсипан


VII.

Някой път пътеките на слоновете лъкатушат и се срещат вклещени жестоко между зидовете от трънаци
дяволска растителност непробиваема от погледа дори
и на бой от три до пет-шест метра винаги достига
По пътеките лианите висят на две-три стъпки от земята
след това изникват още по-причудливи видения
Всичките дървета са огромни и наметката от техните въздушни корени на пет-шест метра от пръстта им стига до петите


VIII.

Чуваме че стадото е близо
на поляната е вече
Гъсталаците и буйната трева достигат на места до пет-шест метра
има и оголени пространства
Спрях на място мойте трима души всеки втренчено насочил своя Bell-Howel
Продължих нататък сам със своя малък кодак мястото ми позволяваше да стъпвам без да вдигам шум
Няма нищо по-забавно от това да се надигаш и снишаваш и надигаш пак
и да виждаш как по всичките посоки се въртят
слонските хоботи
докато главите и гигантските тела остават скрити


IX.

Приближавам в полукръг
Вдигнал своята глава масивна украсена с едри бивни
махайки с ушите си огромни
и хобот прицелил в мене
души той във въздуха
Снимка и веднага удар
Слонът пада без да се е спънал
На мига повтарям той се влачи по земята със страхотен стон
поразен в главата
Тегля му веднага и куршум в сърцето после нови два в главата
мощният предсмъртен стон заглъхва и животът го напуска
Отбелязвам мястото на спрялото сърце и точните размери в сантиметри - 55 широко на 40


X.

Зърнах само за момент красивото животно
Чувам го сега как тежко неотстъпно гази
мачка клоните по своя път
Някаква величествена музика това е
Срещу мене е а аз не виждам абсолютно нищо
Изведнъж главата му огромна от гъстака се показва
право срещу мене
пет-шест метра само
гледа ме отгоре
Слонът се извръща изведнъж и хуква
В тоя миг пороят ливва и ужасното плющене заглушава неговите стъпки


XI.

В необятна равнина на север
в подстъпите на горичките огромна самка с мъничко малаче и наблизо три по-млади слона но на ръст различни
избуялата трева ми пречи да ги снимам
От върха на някакъв термитник ги оглеждам бавно с моя скъп бинокъл Цайс
Слоновете си похапваха десерта с толкова изящество че на човек му ставаше забавно
А когато ни усетиха офейкаха веднага
Цялата савана се разтвори за да им направи път и се затвори пак като завеса зад огромната им маса



ПЪТНИ БЕЛЕЖКИ


БЪРЗИЯТ ВЛАК В 19 И 40

Не съм пътувал от години с влак
обиколих света с автомобил
със самолет
пътувах по море и после пак но по за дълго
И ето тази вечер съм отново сред познатия ми грохот на железницата който толкова обичах някога
но ми се струва че едва сега съм истински разбрал
Отивам в ресторанта
но нищо през прозорците не виждам
навън е тъмна нощ
Нащърбеният месец не помръдва колкото и да го гледам
макар че ту от дясно ту от ляво се подава
Летим със сто и десет километра в час
Не виждам нищо
Това ужасно скърцане което ще ми спука тъпанчетата боли ме вече лявото ухо - минаваме по насип укрепен с подпорна
стена а после водопадът на железен мост
потракващата арфа на стрелките и шамарът на случайна гара двойното кроше в чейнето на вбесен тунел
Когато влакът позабави ход минавайки през наводнение се чу свистене от плющящата вода и буталата сгорещени на стотоновата маса сред звънтежа на посуда и изскърцали спирачки
Накрая Харвард автобуса асансьора
Повдигнах щорите в хотелската ми стая
пред мен изникна заливът с пристанището и бездънната студена светлина на тази озвездена нощ
изкудкудяка някаква жена на кея - сигурно ужасно я е гъдел
Една верига кашля непрестанно стене и работи
Унася ме сънят. Прозорецът ми е отворен за шумовете в сбутания заден двор
като на село


ПРОБУЖДАНЕ

Аз винаги спя на отворен прозорец
Тая нощ като всеки самотник съм спал
ни парна сирена ни свирка фабрична не можеха да ме събудят
Днес навън през прозореца пак се навеждам
и виждам
небето
морето
и морската гара където дойдох от Ню Йорк през единайста година
и лоцманската барака
и
в ляво
пушек комини и кранове арка от лампи сред бял ден
и първият ранен трамвай громоли в това свъсено утро
но на мен ми е топло
сбогом Париж
Слънце здравей


ЛУННА СВЕТЛИНА

Люлее се люлее параходът
луната плиска плиска кръгове върху водата
а мачтата чертае кръгове в небето
и сочи към звездите с пръст
Облегната на перилата млада аржентинка
мечтае за Париж печален поглед впила в светлините очертали френското крайбрежие
мечтае за Париж и нищо че не го познава много вече страда от раздялата
И тези вечни светлини кръжащи неподвижни мигащи променящи цвета си й напомнят пак за булевардите които нощем от хотелския прозорец тя е гледала
и сякаш и предричат скорошно завръщане
Мечтае тя да се завърне тук във Франция и да живее пак в Париж
И само мойта пишеща машина с резкия си шум от унеса й я изважда
прекрасната ми пишеща машина която звънва в края на реда по-бърза и от ритъма на джаза
прекрасната ми пишеща машина която и на мен ми пречи да мечтая все едно на левия ли борд или на десния
но винаги ме кара да вървя до край в преследването на идеята
на моята идея


БИЛБАО

Не беше още съмнало когато стигнахме в Билбао
Край заливчето ниски планини и хълми в черно полунощно кадифе пронизано от светлините на града
Обикновената приятно-подредена гледка ми напомня с риск да мина за профан понеже съм в Испания напомня ми повтарям го декор от Пикасо
Двуместни лодки с опнати триъгълни платна поемат към откритото море
наблизо два делфина се премятат
но щом изскочи слънцето иззад планинската верига
обикновеният декор
потъва
в потоп от светлина
и Пикасо е вече немски експресионист
и крайностите се допират


ЛА КОРУНЯ

Огромен фар напомня статуята нежна на мадона
Отвън погледнато - испанско спретнато градче
Земята скупчено бунище
с два-три поникнали небостъргача


PORTO LEIXOES

Пристигаме със закъснение и е неделя
Пристанището - сякаш придошла река
Нещастниците емигранти чакат властите да дойдат грубо са наблъскани в черупки жалки блъскащи се скачащи една връз друга без да могат да потеглят
Пристанището е с едно око сълзящо другото избодено
И някакъв гигантски кран се свежда като дуло на далекобойна гаубица


КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ПОРТУГАЛИЯ

От Хавър плувахме покрай брега покрай брега като античните мореплаватели
Край Португалия морето е задръстено с рибарски лодки и таляни
Морето тук е неизменно синьо и като аквамарин прозрачно
Приятно топло време
Припича
Безброй зелени и микроскопични алги плават на повърхността
Те произвеждат някакви храни които пък им позволяват да се размножават бързо
Но са и лесна плячка към която плъпват милиони инфузории и крехки морски лаври
различни животински твари
нищожни червейчета морски таралежи морски
звезди и дребни раковинки
какво гъмжило на повърхността на морската вода пронизана от светлината
и лакоми и ненаситни
пристигат херинги сардини и скумрии
преследвани от паламуди риби-тон и бели риби
преследвани от морски свини от акули и делфини
днес времето е хубаво и уловът прекрасен
но почне ли да се разваля времето рибарите роптаят
и жалбите им стигат чак до Парламента.


НА ПЪТ ЗА ДАКАР

Навън е студено
морето - стоманеносиво
небето - студено
и моето тяло - стоманено

О сбогом Европа която напускам за пръв път от четиринайсет години насам
На борда ти повече нищо не ме впечатлява дори емигрантите
цялата палубна сган португалци евреи руснаци испанци и баски
и немските панаирджийски артисти които все още скърбят за Париж
Едно бих желал - да забравя да спра да говоря на твоите езици
да лягам до негри и негърки до индианците и индианките и до животни и неми растения
Бих искал в морето да скоча и там във водата от днес да живея
Бих искал да скоча и в слънцето слънце с корона клоната и там да живея от днес
до сетната своя частица
да стана корав като камък
и право надолу политнал
да стигна до дъното


35, 57 СЕВЕРНА ШИРИНА
15, 16 ЗАПАДНА ДЪЛЖИНА

Това се случи точно днес
Аз дебнех още от началото на пътешествието ни това събитие
Морето бе прекрасно и полека ни люлееше със своето нестихващо вълнение
Небето бе забулено от сутринта
Бе четири часа следобед
Току-що бях започнал да играя домино
и изведнъж извиках и към мостика се втурнах
това е да това е
ултрамариновото синьо
и папагаленото синьо на небето
ужасна жега
Не зная как се случи нито как да обясня нещата
но всичко грейна някак си по-ярко
и вечерта аз вече имах четири твърди доказателства
сега небето беше чисто
търкулваше се слънцето на запад колело огромно
и пълната луна бе тука ново колело
и все по-едри все по-едри никнеха звездите
Това е точката където се намира още корабът
от лявата страна Мадейра и от дясно Казабланка
Все още


ИЗГЛЕД ОТ ОСТРОВ ФУЕРТЕВЕНТУРА

От вчера вече всичко е все по-голямо
водата сводът чистотата на самия въздух
Прочутите Канарски острови със свойте брегове напомнят езерото Комо
Камарите от облаци са сякаш глетчери
И все по-тихо е


НА БОРДА НА "ФОРМОЗА"

Небето - черно набраздено с бинтове прокажени
Водата - черна
Звездите са набъбнали и се топят като сълзящи свещи
А ето и какво на борда става

На палубата горе четирима руси са се настанили сред навити на витло въжа и шляпат картите на светлината на висящия фенер
Отпред на палубата няколко евреи - малцинство и тук като у тях си в Полша - дръпват се уплашено и правят място на испанците които свирят с мандолини пеят и играят хота

Най-горе на самия нос на палубата португалци емигранти вият весело хоро но мургав мъж потраква с дълги кокалени кастанети и хорото се разкъсва двойките се впускат и кръжат и с токове по пода тракат и се носи весел женски писък

А пасажерите от първа класа с тиха завист гледат простата им веселба

В салона някаква напудрена германка свири на цигулка и се фръцка и се фръцка друга млада и надута французойка и акомпанира на пиано

По палубата за разходки някакъв руснак снове напред-назад гвардейски офицер потайна личност някой от великите князе инкогнито сред нас герой на Достоевски аз го кръстих "Добровечер" дребно тъжно старче тази вечер обладано от особена възбуда с леки лачени обувки дълго наметало и пипонесто бомбе каквото носеше баща ми през 1895

В пушалнята играят домино млад лекар кожата одрал на Жюл Ромен - пътуваше за Северен Судан - белгиец някакъв търговец на оръжие запътил се към Пернамбуко също и един холандец с чело разцъфтяло от една порязна страшна рана който всъщност е директор на Mond-de-piete в Сантяго в Чили и една красива младичка актриса от Менилмонтан и всякаква гаменория прекупвачи на автомобили дамичката даже ми предложи да си купя евтина оловна мина някъде в Бразилия и нефтен кладенец в Баку

Отзад на палубата немци емигранти нагласени сресани грижливо пеят заедно с жените и децата си църковни строги химни и сантиментални песнички

На кърмата съвсем накрая спорят шумно и се карат всички на езиците на Източна Европа

В камбуза хора от Бордо играят карти а радистът в свойта рубка тегли пак по жицата благословии на Сантандър и Могадор


ИЗГЛЕД ОТ КАП БЛАН

Въздухът приятно топъл
слънчевата светлина цеди се през мъглив и влажен въздух
Постоянната температура леко се покачва
Точно времето което без съмнение тече под знака на планетата Венера
Идеалните условия човек да мързелува


ДАКАР

Накрая свиваме и корабът поема покрай Двете Цици появили се на хоризонта и едреели пред погледа ни цяла заран
Заобикаляме ги и навлизаме в пристанището на Дакар
Извърнеш ли глава
се вижда огненочервена дига в синьото небе и бяло ослепително крайбрежие


ОСТРОВ ГОРЕЯ

Солидна средиземноморска крепост
Зад нея малък плосък остров португалски зеещи руини и бунгала в най-модерно жълто сякаш бъдещ есенен Салон в Париж
И в тази нявгашна бърлога на роботърговци не живее никой днес освен колониалните чиновници които смятат че човек в Дакар не трябва да живее още повече че наемите са ужасни
Разгледах някогашните килии издълбани в червеникавия твърд базалт все още могат да се видят там нашийниците и веригите с които оковавали са негрите
Безгрижна грамофонна песничка долита чак до тук до мрачното подземие


ИЗКУСТВЕНИ ЯЙЦА

Докато чакаме да слезем на брега в пушалнята са ни сервирали коктейли
Един банкер ни занимава с построяването и проблемите на фабриката за изкуствени яйца която функционирала в околностите на Бордо
Белтъка произвеждали от конска кръв по-точно от хемоглобина
Жълтъкът правел се от царевичен ситно смлян паспал и чист зехтин
Сместа насипвали в специални кръгли форми и ги вкарвали в хладилна камера
получената жълта топка топвали в леплива маса за да се получи лека кожица около нея
около всичкото това бил слаган конският хемоглобин разбит на пяна и готовият продукт го пъхали в хладилника повторно за да може там при доста ниската температура течният белтък да се втвърди напълно
Отново баня в лепкавата маса и след доста проста процедура в някаква калцираща утайка ставала черупката накрая
Това веднага ми напомни че преди войната в Дюселдорф бях виждал и машини дето можеха да лъскат да опушват и да нюансират и зърната на кафето
И да направят всяко калпаво кафе да заприлича на кафето от Ямайка от Бурбон Борнео и Арабия и т.н.


ЛЕШОЯДИТЕ

Негърското село не е ни по-мръсно нито по-запуснато от зоната на Сент-Уан
Лешоядите които вият се над хижите понякога се спускат и го чистят


СРЕД ТРОПИЦИТЕ

По това крайбрежие течението е наметнало скалите с пищно разцъфтяла фауна
сюнгери от всички видове
полипи приличащи по форма на растенията на чието име са и кръстени
"Морски лилии" напомнящи разкошни живи цветове захванати за дъното на залива със своите опашки
"Морски палми" на върха на своето стъбло понякога достигащо до 17 метра веещо корона от ръце подобни на листата на фурма
Имат някои по пет ръце а други десет сякаш розови пера и плуват и оставят ги на воля да се къдрят
Върху рифовете хиляди молюски влачат своите черупки с толкова разнообразни форми
Леко сплескани с окръглена уста прииждат дълги раковини за да се прибавят към безчислените водни охлювчета
Раковината е гладка и издута
Тази с дългото отверстие раззинато дълбоко издълбано и минаващо в канал
А пък мидата която във водата с помощта на две разтворени криле хвърчи макар и прикрепена на крачето си - хвърчи в морето както пеперудите из въздуха летят


ОРНИТОИХТОЛОГИЯ

Птиците които неотлъчно кораба ни следваха от Хавър днес изчезнаха внезапно
И пред нас изникнаха ятата от хвърчащи риби хвърляни от вятъра на палубата право
Малки същества които чувстват се ужасно зле
Кожата им е леплива


ЗАЛЕЗИ

За залези говори всичко живо
И всички пасажери са единодушни разговорът щом опре до залезите над морето
В стотици книги само залези се срещат
Прекрасни залези над Тропика
о да наистина са те красиви
но аз обичам много повече изгряващото слънце
зората
и не пропускам случай да я видя
на мостика заставам
обнажен
единствен аз посрещам я с възторг
но няма аз зората да описвам
За мене само ще я пазя аз


ЗВЕЗДНИ НОЩИ

На мостика прекарвам повече от времето си нощем
Познатите звезди полека-лека чезнат от небето
Полярната звезда се спуска все по-ниско там на север
А Орион това е моето съзвездие си е в зенита вече
Надвисналият Млечен път подобно светеща пукнатина нараства с всяка нощ
и Звездната кола мъжди като мъглица
Югът расте расте пред нас все по-катранен
Нетърпеливо чакам да се появи от изток бляскавият Южен кръст
Да ме научи на търпение Венера удвоява своята големина и пет пъти по-ярка става и като луна с пътека морските вълни застила

А тази нощ видях как падна метеор


КАЮТА N 6

Настаних се в нея
Мога вечно да живея тук
Нямам никаква заслуга че съм тук под ключ и мога да работя
Всъщност аз и не работя пиша само за това което идва ми на ум
Все пак не за всичко не
През главата ми минават хиляди неща ала не влизат в моята каюта
Аз живея на течение илюминаторът е винаги отворен и свисти над мене вентилатор
Нищо не чета


ОРИОН

Това е моята звезда
която на ръка прилича
Това е моята ръка издигната в небето
През цялата война аз гледах Орион през амбразура
когато цепелините долитаха до бомбардират нощния Париж те идваха от Орион
Днес той отново е над мен
Гротмачтата пронизва тая длан и тя навярно страда
тъй както моята отрязана ръка пронизана от копието на безспирна болка


ПЛУВАМ

Преди да прекосим екватора бе зима
сега е лято
На палубата горе капитанът нареди басейн да сложат
Гмуркам се и плувам излежавам се по гръб
спрях да пиша
хубаво е да живееш


С. ФЕРНАНДО ДЕ НОРОНХА

Изпратих телеграма в Сантос за да известя кога пристигам
А после се качих на палубата за се натопя в басейна
и както плавах си по гръб и пръсках като кит вода
мосьо Мутон телеграфиста дотърча да ми съобщи че имал връзка пак със сушата и да ме пита нямало съм да пратя каблограма (на мадам Раймон добави той усмихнат под мустак)
Изпратих каблограма за да кажа че е хубаво да се живее
и пак се хвърлих във водата
Водата е приятна
водата е солена


НЕДЕЛЯ

Неделя е наоколо вода
Ужасна жега
И аз затворен в моята каюта като в разтопено масло


ЗЕМИ

Един товарен кораб е поел към Пернамбуко
В бинокъла на бармана прилича на английски параход покрит изцяло сякаш с белезникави платнища
За невъоръженото око изглежда целият затънал във водата и пребит на две като американските товарни кораби строени серийно по време на войната
Подхванахме сериозно тази тема още щом съзрях брега
Окръглена земя облъхната от хромовосребристи пари извисила три огромни ствола с бисерни корони
Не са изминали два часа и съзираме триъгълни високи планини синеещи и черни


ЯЙЦА

Бразилското крайбрежие осеяно е с голи кръгли островчета сред които корабът ни вече втори ден лавира
изпъстрени яйца които някаква гигантска птица тук е снесла
или говежда вулканична тор това е
или пък курешки на лешояд


ПЕПЕРУДА

Странно нещо
вече втори ден е пред очите ни земята а не идва птица за да ни посрещне или по следата ни да тръгне

Днес
напротив
още призори
докато навлизахме сред залива на Рио
пеперуда едра като длан пристигна кораба ни облетя отвсякъде
Беше черно-жълта с едри шарки от мъгливо-синьо


РИО ДЕ ЖАНЕЙРО

Всички са на палубата вече
Корабът навлиза между планините
Фарът е угаснал
Търсим захарният хляб навсякъде и десет души го откриват едновременно на сто места дотолкова приличат си по форма планините
Мосьо Лопер ми сочи планина която в тоя миг се откроява на небето като проснат труп и силуетът й приличал на Наполеон на смъртното му ложе

Намирам че прилича повече на Вагнер Рихард Вагнер целият надут от гордост плувнал в лой
Съвсем наблизо сме до Рио вече се провиждат къщите покрай брега
А офицерите сравняват тая панорама с ненадминатия Златен рог
За разбунтуваните крепости говорят други
Единодушно съжаляват трети за модерния висок и четвъртит хотел защото загрозявал залива (а толкова е хубав)
Четвърти гневно негодуват пък че са изсечени дърветата на цяла планина отсреща

Надвесен върху перилата откъм дясната страна на палубата аз стоя и съзерцавам
тропическа зеленина оплита изоставения остров
и едро слънце впило се в огромните растения
и малка лодка с трима души в нея
рибари с бавни и отмерени движения
които трудят се
които хвърлят мрежите
които вадят после рибата
които и не ни поглеждат
вглъбени в своята си работа


ПРЕКРАСНА ВЕЧЕР

Нощта се спуска над американското крайбрежие
ни риба вижда се ни птица
Верига от безкрайни монотонни планини покрити с буйстваща растителност
Морето е спокойно
небето също
Аз мисля си за двамата приятели с които тук на кораба се запознах а преди малко в Рио казахме си сбогом
Мосьо Лопер приятен мил сараф от Брюксел който спореше горещо с мен на масата или в пушалнята или пък вечер на бутилка хубаво уиски
И Бубулина бяло-бялата ми Бубулина най-прекрасната приятелка с която сутрин вечер киснех с часове в басейна

Такава весела компания се бяхме тримата и често толкова се смеехме че чак потичаха ни сълзи от очите
Досаждахме на всички пасажери тук скандализирахме чиновниците и военните (все висши чинове) пътуващи по служба

Не бях се смял така почти десетилетие и цели двайсет дни се смях на воля болен бях от смях и шест кила наддадох

Довиждане приятели до нови срещи ще се видим пак на кораба на връщане за Франция или пък някой друг път я в Париж я в Брюксел или другаде във влака да речем пресичащ Андите или на борда на самия Емпарес пътуващ за Австралия и същият ще бъде барманът защото тоя свят е тесен за такава весела компания

Довиждане довиждане


НОЩ В МОРЕТО

Планинското крайбрежие огряно е а giorno от наляната луна която с нас пътува
На изток - бляскавият Южен кръст а Югът още тъне в мрак
Гореща задуха наоколо
Огромни дървени отломки плават в тъмната вода
По палубата две германки-акробатки се разхождат полуголи
А дребничкият доктор португалец който съпровожда своите земляци-емигранти до Буенос Айрес ми намига докато се разминава с мене
И аз го виждам как се шмугва с двете хубави германки сам в една от празните каюти
Два кораба край десния ни борд и три край левия минават
и всичките са ярко осветени сякаш че започва нощен празник
Или че хвърлили сме котва в Монте Карло и гората с девствените свои дебри е навлязла чак в морето
Наострил слух и станал целия внимание долавям шумолене на листа
или това е моята тъга че утре кораба ще трябва да напусна
А подир четвърт час дочувам приглушена песен някакъв от емигрантите си тананика там на палубата горе дето проснато бельото съхне под луната и ми маха


ПАРИЖ

Останах цяла нощ на палубата за да слушам съобщенията идващи по нашия безжичен телеграф като разчитах сам по някой друг откъслек
И го предавах смигвайки им на звездите
Една звездна блестеше на нивото на носа ми
жарта на мойта пура
Разсеяно си мислех за Париж
и някоя звезда започваше да ми прилича на лице познато
Видях аз Жан като пламтяща факла и окото злобно на Ерик улегналият поглед на Фернан и толкова очи камара от кафета край Сандерс
Окръглените цайси на Евгения оная на Марсел
Пронизващия взор на Мариет и плувналия поглед на Гаскон
Навремени Франсис минаваше в автомобил с Жермен и Абел режисираше и беше тъжен
А после телеграфът продължи и аз се взирах все така в звездите
Една звезда отново се разпали на нивото на носа ми
и ме огря като Раймон изгряла
пред мен пред мен


ПРИЗОРИ

Призори аз слязох пак в машинното
чух за сетен път как тежко дишат буталата
и подпрян на тръпнещото никелирано перило за последен път усетих глухите вибрации на дървените облицовки да проникват в мене с мириса на прегоряло масло и на влажна пара
после пийнахме по чашка с главния механик този тъжен и спокоен мъж с невинната усмивка на дете отвикнал вече да говори

А когато от машинното изскочих слънцето и то изскочило бе от морето и започваше да жари
Нямаше и облаче по люляковото небе
И когато се насочихме към Сантос пяната зад кораба изви гигантска бляскава дъга сред неподвижното море


ОСТРОВИ

Острови
Острови
Острови където няма никога да хвърлиш котва
Острови където няма никога да се разхождаш
Острови покрити с буйстваща растителност
Острови спотайващи се като вятъра
Острови безмълвни
Острови непоклатими
Острови незабравими и без спомени
Хвърлям си обущата през борда толкова бих искал някой ден да стъпя и на вас


ПРИСТИГАНЕ В САНТОС

Провираме се между планини които зад гърба ни се затварят
Не знае никой тук къде е по-широко
Виж как по стълбичката се катери лоцманът - метис с очи огромни
навлизаме в затворен залив който свършва с тесен пристан
Отляво хубав булевард по който профучават лъскави автомобили в дясно жилава тропическа растителност безшумна Ниагара от бушуващ хлорофил която сгромолясва се в морето

Дордето преминаваме край малък португалски форт приветлив като църквица от някое предградие на Рим чиито топове приличат на кресла където ти се ще на сянка да приседнеш се изнизва повече от час сред тоя залив с тинеста вода
Тук бреговете са направо ниски
Брегът от дясно е обрасъл с мангови горички и бамбуци исполински около колибите на негрите червено-черни или синьо-черни
отляво мочурлива пустош цялата осеяна с бодливи храсталаци

А слънцето влудяващо пече


ЛЯВО НА БОРД

Пристанището
Машините мълчат ни свирка ни сирена
ни пушек устремен нагоре ни плюмаж от пара
пристанище окъпано от слънце
жестоко слънце само жар която сипе се от свода и изтръгва от водата блясъци нагорещени
Не трепва нищо
Все пак градът живее труд кипи индустрия това е
На кея двадесет и пет товарни кораба под десет флага пълнят трюмовете си с кафе
Безшумно двеста крана в жегата работят
(С бинокъл виждат се чувалите с кафе извозват ги с колички и товаренето продължава
Градът е някъде зад покривите плоски на хангарите и безконечните редици на огромните депа от рифелова ламарина)
Не трепва нищо
Стоим и чакаме от часове
Не идва никой
От пристана не се отлепва нито лодка
И корабът ни сякаш с всеки миг изминат се топи и медлено се влива в лепкавата жега и омеква и към дъното поема


ДЯСНО НА БОРД

Във въздуха виси една фрегата
Това е птица безподобно елегантна трепкаща едва-едва с криле и с профила на планер
Два люспести масивни гърба щръкват от водата тинеста и в тинята отново се забиват
Свесла банани плават по течението на водата
Докато чакаме така три нови корабчета уморени и безмълвни са застанали зад нас
и палещият зной ги смазва


БРЕГЪТ НА ГУАРУЯ

Часът е два след обед вече сме на кея
Съгледах групичка мъже на сянка в сянката оскъдна на една дълбачка
Паспорти медицински формуляри митничари
Пристигам
и не седя в автомобил понесъл ме напред а в лепкавата жега мека като тапицирано купе
Приятелите ми дошли да ме посрещнат още в седем сутринта все още имат сили да ми стиснат някак си ръката на напечения кей
Градът ехти от бодри клаксони които се приветстват
от бодри клаксони които ни помагат пак да живнем
от бодри клаксони които ни пробуждат апетита
от бодри клаксони които ни откарват да обядваме веднага на брега на Гуаруя
в приятен ресторант препълнен с апарати с електрически бутони с механични птици с автомати дето могат на ръка да гледат с грамофони дето ви разказват чудни приключения дордето вие пробвате чудесната класическа бразилска кухня вкусна остра негърска и индианска


САО ПАУЛО, RAILWAY Co

Бързият стои под пара
Настаняваме се в богаташки Пулмани които ми напомнят за комфортните вагони на египетските ж.п. линии
Вече сме на масата за бридж в удобни плетени столове
Има бар в самото дъно на вагона там си пия първото кафе след идването в Сантос
Разминаваме се преди тръгването с композиция от бели хубави вагони с надпис Caloric Cy
Ти говориш
мене ме души


ПЕЙЗАЖ

Червена е земята тук
Небето синьо
А буйната растителност зелено-черна
Суров жесток безрадостен пейзаж макар да има толкова различни форми на растителния свят
макар че палмите се скланят благосклонно и взривяват се огромните букети на дърветата разцъфнали дърветата покрити с девствен цвят


ВЪВ ВЛАКА

Препуска с пълна пара влакът
Стрелките тук и ж.п. прелезите функционират както в Англия
Природата е малко по-зелено-сумрачна отколкото у нас
Бакърена
непроницаема
гората е като лице на индианец
докато жълтото и бялото преобладават в нашите ливади
Небесносиньото обагря разцъфтелите полета тук


БОТАНИКА

Араукарията погледите грабва
направо смайва те гигантското й тяло
и клоните най-вече
изникнали един по-горе друг по-долу
стърчат от ствола като канделабри
и спират всички на едно ниво за да оформят блюдо идеално гладко
Огромно цъфнало глухарче в златно-жълто там се мярка мирти
и терпентинови дървета
все от едно семейство под названието Alecrim do campo полски розмарин

и малкото дърво с посърнали листа под номер 1204 А
Но най-голямото ми щастие е, че не мога тук да назова оная туфа от растения едно от друго по-красиви
които не познавам аз
които виждам тук за първи път
които ме прехласват


ТЕЛЕГРАФНА ЛИНИЯ

Виждате ли тая телеграфна линия която прекосява долината и трасето й прорязва цялата гора по стръмното отсреща
Стълбовете й са от желязо
А когато ги поставяха те всички бяха от дърво
Сямо за три месеца обаче им покараха филизи
Всички ги изскубнаха обърнаха и посадиха ги отново корените им останаха във въздуха
Само за три месеца отново им покараха филизи пуснаха и корени и оживяха
Трябваше да ги изскубнат пак и за да тръгне тая линия докараха железни стълбове макар и скъпички от Питсбърг


ПРОСЕКИ

През разтрозите морето
водопад
мъхести космясали дървета
тежки листи лъскави с катран пропити
слънчев лак
лъсната да блясък жега
свят блещукащ
спрях да слушам разговора оживен на моите приятели разчепкващи подробно новините от Париж които им донесох
Вън край влака досами стъклата или нейде чак на оня край на разпрострялата се равнина
вече е дошла гората и ме гледа и тревожи и привлича като маската на мумия
Гледам
нито помен от око


НАДИГАНЕ

Нощта бледнее
разсъмва се навън
Един прозорец се отваря
облегнат на перваза някакъв човек си тананика
по риза още гледа на света отгоре
Ветрецът нещо шушне сякаш ти бръмчи главата


ГРАДЪТ СЕ БУДИ

Минават първите работническите трамваи
Един човек продава вестници на градския площад
Размахва бързайки огромните хартии вече станали крила и сякаш че играе сам-самичък някакъв балет
под гърлестия съпровод на свойте викове...
STADO... ERCIO... EIO
И клаксоните му отвръщат
И първите автомобили профучават с бясна скорост


ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛАКСОНИ

Не тук не е известна Лигата на тишината
Като навсякъде из новите страни
тук щастието че живеете и че печелите пари се изразява чрез гласа на клаксоните и пърпоренето на пробитите гърнета


БЕДНИ ХОРА

Небето е сурово-синьо
Отсрещната стена сурово-бяла
Сурово слънце жари ме отгоре
А негърка на мъничка тераса пържи дребни рибки на мангал от стара тенекиена кутия за бисквити
Две негърчета чоплят вън стебло от захарна тръстика


САО ПАУЛО

Обичам този град
лежи ми на сърцето Сао Пауло
Тук няма никакви традиции
тук няма предразсъдъци
ни стари нито нови
А само този апетит и абсолютната увереност и оптимизмът дързостта трудът и мъката и тези спекулации причината по десет къщи да растат на час с такова разностилие гротескни смешни хубави големи малки северни и южни и египетски и в янки стил и чист кубизъм
Не няма друга грижа тук освен статистиката да се следва утрешният ден да се предвижда най-голямата изгода и комфорта имигрантите да се привличат
и всичките страни
и всичките народи
Харесва ми това
А тия две-три стари португалски къщи съхранили се все още са от син фаянс


НА КЕЯ

Довиждане приятели довиждане
Върнете се веднага в Сао-Пауло преди да се е мръкнало
За кой ли път говорим за картечниците и за революцията
Оставам сам на борда на огромния холандски параход
натъпкан с немци и холандци с аржентинци смехотворно брилянтинени и напомадени и двама-трима псевдо-англичани
Испанци емигранти се завръщат в своята родина
Спечелили са някой грош изглежда щом могли са да си купят и билет за връщане и имат толкова самодоволен вид
Самотна двойка се върти под тактовете на акордеона
танцуват хота


КАЮТА N2

Това е моята каюта
тя цялата е бяла
тук ще ми бъде толкова добре
самичък
защото имам много да работя
аз имам да наваксвам тук ония 9 месеца на слънце
ония 9 месеца в Бразилия
ония 9 месеца при моите приятели


ЗАКЪСНЕНИЕ

Към два след полунощ е вече но ни си отива никой както винаги
Не спират да товарят и кафе на кораба
Чувалите вървят вървят по лентата и най-накрая падат долу в трюма като тлъстите прасета от Чикаго
До гуша ми дойде
Отивам да си легна
и трябва да работя за Париж
ей за това харесвам тоя толкова претъпкан параход където няма никой тук с когото бих могъл безгрижно да си бъбря


ПРОБУЖДАНЕ

Гол съм
Току-що съм се изкъпал
целия съм се разтрил с одеколон
Бавна натежала птица край илюминатора минава
тая сутрин е студено
има и мъгла навън
подредил съм си писалището
вече си направих график
ще използвам дните си чудесно
нямам нито миг за губене
пиша


УТРОТО Е МОЕ

Слънцето изгрява в шест без четвърт
Вятърът е доста свеж
Сутрин палубата е до девет моя
гледам как моряците с парцали мият пода
Има пак вълни
Някакъм бразилски параход край нас полека изостава
и единствена самотна черно-бяла птица
Щом излязат първите жени които вятърът връхлита и момиченцата на които роклите запрята и разголва задничетата с кокоша кожа аз отново слизам в своята каюта
И започвам да работя


ДА ПИШЕШ

Ритмично трака пишещата ми машина
На края на реда отново звънва
Зъбчатките изхъркват свойто г-р-р-р-р
Извръщам се понякога в тръстиковото си кресло и пускам няколко кълба от дим
Цигарата ми вечно е запалена
Аз чувам как навън ехтят вълните
Бълбукането на водата в тясната тръба на умивалника
Надигам се и топвам пак ръката си в студената вода
Или се парфюмирам
Покривам огледалото на стъкления шкаф за да не гледа как аз пиша
Илюминаторът е слънчев кръг
Когато мисля
Отеква като кожата на барабан и бодро ми говори


КОВАРСТВО

Проклетия му обер-келнер на когото дадох доста тлъст бакшиш за да не ми досажда никой се присламчи като сритан котарак до мен
помоли ме от името на капитана да съм седнел там при тях на почетната маса
Бях бесен но не можех да откажа
По време на обяда се разбра че капитанът бил направо симпатичен
Седя до някакво посолско аташе от Хага и английски консул в Стокхолм
Отсреща ми световна знаменитост-бактериолог със своята съпруга сладкодумна и голяма лакомница с бяла кожа и големи матови очи
Със свойте антимузикални парадокси и идеи в кулинарната наука карам масата да се тресе от възмущение
Горкото аташе от Хага си изпуска изведнъж монокъла в бульона
а консулът от Стокхолм става чак зелен от прилива на кръв като раирана пижама

Светилото на бактериологията още повече изсулва своята зашилена глава на пор
Съпругата му се кикоти и започва да се сбръчква цялата дордето личицето й не се превърне в пъп на дебеланко
А капитанът хитро ми намига


НОЩТА ПРИИЖДА

Добре видях как стана всичко
Когато слънцето залезе
морето пътъмня
небето още дълго време беше светло
Нощта се вдига от водата и полека скрива хоризонта
а после и небето неусетно потъмнява
и идва миг когато тук настава пълен мрак
и черната вода и черното небе над нея се разрастват
и се разстила млечно-смъглена прозирност с отражения върху водата и тъмнеещите гънки на небето
И после бляскавият Южен кръст над въглищарския чувал
и светещият Млечен път


ПЪТУВАНЕ БЕЗ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Холандия Холандия Холандия
Пушалня пълна с дим
Оркестър пълен с цигани
Салон препълнен със столове
Фамилии фамилии фамилии
Чорапи пълни с дупки
И толква жени които кърпят кърпят


ЖЕГА

От Лаплата с бързия трансатлантик до Пернамбуко са шест дена само
Вижда се понякога брегът но няма и едничка птица
Колкото до вътре из безкрайната страна на Св. Павел цели дни ще трябва по прашасалите пътища да се търкаляш
Без да вдигнеш и едничка птица
Толкова е топло


РАЗБУЛЕНО ИНКОГНИТО

Ето вече седмица откакто страшно интригувам свойте спътници по маса
Питат се какъв ли бих могъл да бъда
Бактериологията нищех със световното светило
За жени и нощни заведения говорех с капитана
Кантианските идеи за мира обсъждаах с аташето в Хага
Митническите афери със самия кансул англичанин
Бъбрех за Париж за кино музика и банки за виталност и за самолети
Тази вечер след като на масата направих комплименти на жената на световното светило тя извика слушайте
Господинът е поет
Плясбумпляс
Казала й го жената на жокея втората му благоверна мога ли да й се сърдя след като усмивката й като лаком пъп ме забавлява повече он всичко на света
Иска ми се само да узная как успява толкова успешно за набръчка своето лице закръглено и затлъстяло


КЪРМАЧКИ И СПОРТОВЕ

Толкова кърмачки има тук на кораба
сушави едни а други не
Почнат ли на палубата пак игра на шайба
всеки път когато младата германка се сведе показва двете си гърдички сгушили се в деколтето
Всичките мъже от пътниците в първа класа до последния моряк разбират от играта и минават до един по палубата вляво за да видят тия две заоблени неща в гнездото
Приказките за това достигат чак в камбуза
А на крайчеца на проста пейка
в тъмния затънтен ъгъл
някакво кърмаче е увиснало и суче от голямата гърда на негърка гърда лепливо-напращяла тегнеща като свесло банани


ОПАСЕН ЖИВОТ

Навярно днес съм най-щастливият човек на тоя свят
Аз имам всичко за което даже и не съм мечтал
Единственото нещо на което аз държа в света се приближава с всеки удар на витлото
И може би ще го загубя само щом пристигна


ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

Ще дойде ден
съвременната техника не стига вече
Едно пътуване им струва цял милион на избирателите
със самолетите и дирижаблите това ще струва десет милиона
Подводните презокеански кабели луксозните им корабни кабини колелата и пристанищната работа индустриалните гиганти гълтат толкова пари
Ей тая цялата нестихваща активност извора на нашта гордост
Машините не стигат вече
Фалит
Сред своите нечистотии Йов все още стиска се за електрическа самобръсначка
Голям майтап.


ЗАЛЕЗ

Брегът е пред очите ни
Какъв неописуем залез
Сред завилнелия рожар на вечерта
Грамадни облаци отвесни и безумно извисени
Химери и грифони и една разперила крила победа цяла нощ стоят на хоризонта
В зори отново цялото им стадо в розово и жълто появява се в шахматен ред над Байа


БАЙА

Лагуни църкви палмови горички къщи кубове грамадни барки опнали по два чаршафа сякаш са крачоли на гигантски панталон от вятъра издути
И мънички черупки с перки от акула скоклесто подскачащи сред остриетата в далечината
Огромни облаци отвесни и заоблени и пъстропери като грънци
и синкави и жълти


ЖЕГА

Ще умра от жега в моята каюта но не мога да отворя
За да не изложа на течението мойте малки животинки
Толкова по-зле
Не излизам от каютата
Задушавам се и пиша пиша
Пиша за да им доставя удоволствие
Толкова са мили тези мънички зверчета пък и аз


ПАСАЖЕРИ

Те пак са тук за да се излежават по шезлонгите
или на карти да играят
или да пият чай
или пък да скучаят
Все пак и групичка спортисти има и играят тук на шайба
или пинг-понг
и друга групичка която идва да се натопи в басейна
А през нощта когато всичко живо спи столовете по палубата ми приличат на колекция от скелети в музей
Спаружени старици
хамелеони кожици и нокти


ЗАЩО ЛИ ПИША?

Ами защото...



ЛАТИНОАМЕРИКАНКИ

I

Извива пътят вие се на запад
Автомобилът рязък и могъщ нагоре се катери
Издигаме се с грохота на самолет решил тавана си да мине
На всеки нов завой нов удар в мойто рамо а когато тръгнем по ръба на пътя тя се вкопчва несъзнателно в ръката ми и свежда се над пропастта
На билото на планината спираме внезапно пред гигантска пукнатина
Чудовищна и страшно близка месечина зад гърба ни се надига
Луа луа ми промърморва тя
Кажи ми скъпи в името на месечината как може Бог да ни товари с толкова усилия за да ни пусне да преминем
Това не е луната миличка а слънцето което утаило се в мъглите е разпукнало така земята
Виж как тече водата нейде там далече сред руините на планините и в тръбопровода на юзината се свлича
И тази станция разпраща електричеството чак до Рио


II

Мъже безпътни и разпасани жени
Днес вече можем да признаем
И ние сме от тоя свят
Пращим от здраве
Най-хубавите на света жени са наши
Любов
Интелигентност
Скромност
Спортни фигури
Говори всичко в нас за свобода
Децата раснат с кучета коне и птици вместо с хубавелки гувернантки кръглолики и подвижни като слънчогледи


III

Няма вече ревност свян боязън
Нашите приятелки са здрави и могъщи
Хубави и семпли са и едри
И умеят хубаво да се обличат
Те не са кой знае колко умни но са доста прозорливи
И не се страхуват да обичат
И не се боят да губят
И умеят истински да се раздават
Всяка трябвало е да воюва със семейството си с неговото социално място в обществото и какво ли още не
Но сега
Имат вече собствен свой живот и на детинщини се радват
Трупат мебели и разни джунджурии и животните обичат
И големите коли и своите усмивки
Пътешестват
Мразят музиката но навсякъде си носят грамофони


IV

Има три които аз особено обичам
Първата
възрастна красива дама чувствена и толкова добра
Прелестно бъбрива и неповторимо елегантна
Светска дама но и доста лакома за да не плаща дан на суетата светска
Втората пък е една дивачка от хотел Мьорис
Тя по цял ден реши свойте бухнали коси и си яде червилото Герлен
Сенчести бананови дървета черна гувернантка и колибри
Нейната страна е толкова далече че му трябват на човек шест седмици да плава по река покрита цялата с цветя планктон и гъби едри сякаш са яйцата на камилски птици
Толкова е хубава във фоайето на хотела вечер и мъжете луди са по нея
Нейната усмивка е за мене жилеща защото знам че тя се смее както дивите пчели на своя роден край
И последната о тя е толкова богата за да бъде и щастлива
Но и тя успяла е все нещо да постигне
Може да не е от първи път но винаги човек постига
Равновесие и простота в живота за да се спаси от усложненията на едно богатство
Трябва само да си упорит
Тя добре го знае тя която би могла божествено да язди кон и да покаже дивна стойка с аржентинския си як жребец
Нека волята ти бъде твърда като твоята нагайка
Но и да не те терзае
Твърде
Често


V

Има тук и друга може за момиченце да мине
Въпреки ужасния си мъж развежда се той бесен и я пращат в манастир
Дива е като деня като нощта
Хубава като яйце е
По-красива от петак
Ала винаги е прекалено гола красотата й прелива не умее тя да се облича
Тя обича да си хапва и коремчето й е закръглено като че ли е бременна във втория си месец
И това е тъй защото има апетит и жажда за живот
Ние толкова неща ще й покажем и ще я научим как да се облича
И ще я научим на добри обноски


VI

Жена
Тук има още и една жена
Жена която аз обичам повече от всичко на света
На нея целия ще й се дам като пепсин защо има нужда тя да се подсили
Понеже много е изнежена
Понеже е все още боязлива
Понеже щастието е направо непосилно за плещите й
Понеже красотата всяка заран има нужда и от четвърт час поне за упражнения


VII

Не искаме да бъдем тъжни
Това е доста лесно
това е доста тъпо
Това е доста по-удобно
Тук доста често има поводи за смърт
Не е и никак трудно
Тук всички до един са тъжни
Не повече не искаме да бъдем тъжни



ИЗ РАЗНИ СТИХОТВОРЕНИЯ


ШРАПНЕЛИ

I

В мъглата пушечната пукотевица и оръдейните тътнежи стигат чак до нас
Американският бизон не е по-страшен
Ни по-красив от тебе
Лафет
О черен камерунски лебед


II

Подрязах ти крилата аз о мое избухливо чело
И ти не искаш кепето войнишко
По пътя на родината пак 400 хиляди нозе изсичат искри в съпровод на тракащи войнишки канчета
Аз мисля
Отминавам аз
Циник глупак
И коч вонящ


III

Налягали са хората ми под акациите поломени от снаряди
О синкаво небе над Марна
Жена
С усмивка на аероплан
Забравени сме

октомври 1914



В ЧЕСТ НА ГИЙОМ АПОЛИНЕР

Хлябът втасва
Франция
Париж
Цяло поколение
Аз се обръщам към поетите които бяха тук
Приятели
Аполинер не е умрял
Вървяхте подир празна катафалка
Вълшебник е Аполинер
Усмихваше се той в коприната на знамената по прозорците
И с вас се забавляваше като ви хвърляше букети и венци
Докато вие крачехте след неговата катафалка
А след това си купи малка трикольорена кокарда
Видях го още тая вечер да манифестира с другите по булевардите
Възседнал бе мотора на един американски камион и вееше огромен интернационален флаг политнал като самолет
ДА ЖИВЕЕ ФРАНЦИЯ
Минава времето
годините отлитат като облаци
Войниците се върнаха по домовете
У тях
По родните места
И ето вече се задава ново поколение
Надеждите в ГЪРДИТЕ почват да се сбъдват
И френските деца наполовина англичани са наполовина негри половин руснаци мъничко белгийци италианци анамити чехи
Едно с канадски лек акцент а друго пък с очите на индус
Лица и зъби кости стави профили походки и усмивки
По нещо чуждоземно имат всички те и все пак са си наши
Сред тях Аполинер като оная статуя на Нил
бащата на водите разпрострял се заедно с чедата си които рукнали отвсякъде от него са потекли
Изпод подмишниците измежду краката от брадата
Приличат на баща си те и всичките от него тръгват
И всички те говорят на езика на Аполинер

Париж, ноември 1918



В СЪРЦЕТО НА СВЕТА
(новооткрити фрагменти)


* * *

По-ясно е сега небето над Париж дори от зимното небе от студ изцъклено
Не съм аз виждал други нощи с толкова звезди отрупани като пред тая пролет
Дърветата по булевардите са сякаш сенки на небето
Разлистените речни брегове обрасли са с уши на слонове
И кестените и платаните са натежали от листа

Луната водна лилия сред Сена бяга по течението на реката
Наведеният Млечен път се скланя над Париж
Разголена и луда и объркана устата му се впива в Нотър Дам
Голямата и Малка мечка пак ръмжат край Сен Дени
И моята отрязана ръка блести в небето сред съзвездието Орион

Сред тази светлина студена и зловеща зъзнеща и повече от нереална
Париж е сякаш ледения образ на растение успяло
от пепелта си да изникне пак какво печално сходство
Безкрайни върволици и без възраст сякаш сградите и улиците вече
Са само купища от камъни и железа сред невъобразима пустош
И Вавилон и Тива тази нощ не са по-мъртви от умрелия Париж
зелен и син мастилен и катранен голите му кости се белеят под звездите
Ни звук ни жив човек това е безмълвието тежко на войната
Окото ми съзира писоарите под моравия поглед на фенерите
Единственото осветено място привлякло моята тревога
И тази вечер както винаги пресичам целия Париж пеша
От Батиньол отивам чак в Латинския квартал тъй както прекосявах Андите
Под пламъка на новите звезди зашеметяващи и все по-едри
Под бляскавия Южен кръст след всяка крачка още по-невероятен докато от стария ни свят напредваме
Към новия и тайнствен континент

Човек без минало съм вече аз чуканът само той ми причинява болка
Наех си стаичка в хотел за да остана сам със себе си
Там има ново кошче от ракита и го пълня с мойте ръкописи
Ни книги имам ни картини само разни евтини дрънкулки
Постлал съм масата си с вестник
Работя в тази гола стая до мъждивия прозорец
Бос върху тухления под играя си с балончета и с малка детска свирка
Работя аз над КРАЯ НА СВЕТА


ОТЕЛ НОТЪР ДАМ

Отново върнах се в Квартала
Като в младежките ми дни
Но мисля си че е напразно
Щом нищо не възкръсна в мене
Ни скръб ни блянове предишни
Когато бях на осемнайсет

Съборени са много сгради
И улиците с ново име
Сен Северен отвред се вижда
Площад Мобер е по-просторен
Сен Жак е вече разрушена
Сега е всичко по-красиво
И ново и все тъй старинно

Това е все едно обръснал
Брадата си подстриган късо
Съвременно лице да имам
Но с черепа на моя дядо

И затова не съжалявам
И на рушителите казвам
Срутете до основи детството ми
Семейството и мойте навици
Вдигнете гара на площада
Или пък пустош да остане
Да виждат откъде съм тръгнал

Не съм аз рожба на баща си
Прадядо си обичам само
Сега съм с ново име ярко
Като голям афиш в червено
И синьо окачен на скелето
На сградата която вдига
Нагоре утрешният ден


* * *

Изведнъж сирените завиват и аз скачам към прозореца
Някакво оръдие започва да гърми откъм Обервийе
И небето озвездява се от швабските аероплани кръстове ракети и фугаси
Викове свистене скърцане които все припламват и под мостовете стенат
Сена зее черна като бездна с тежките си лодки
Дълги като саркофазите на меровингските крале
Обковани със звезди които тънат във водата във водата
Духвам лампата зад мене и запалвам едра пура

Хората тревожно хукнали по улиците разкрещели се макар и сънени все още
Търсят пак убежище в мазетата на Префектурата дъхтящи на барут и на селитра
Синият автомобил на господин Префекта се изпречва пред червената кола с пожарникарите
Гъвкави и феерични диви и гальовни с тигровата грация на падащи звезди
Спират да мяучат градските сирени суматохата е пак в разгара си а горе е направо лудост
Лай и пукотевица и после плътна тишина и рязко струполясване сред пламъци от бомби
Срутват се милиони тонове светкавици огньове пламъци и дим
Зейнала 75 милиметрова гаубица трясъци крещене сгромолясвания кашляне скриптене и камари от отломки

Цялото небе трепери сякаш мигат хиляди невидими очи
Бляскави зеници пъстри пламъци които режат и разделят и отново съживяват пеещите пропелери
Някакъв прожектор осветява изведнъж афиша с бебето Кадюм
После скача на небето и пробива дупка млечно-бяла като биберон
Грабвам шапката си и на свой ред хуквам сам по улиците тъмни
Ето ги и шкембестите вехти къщи дето се подпират като старци
Ветропоказателите и комините един през друг небето сочат с пръст
Аз вървя с ръце в джобовете по улица Сен Жак
Ето я Сорбоната и кулата й църквата известният лицей Луи льо Гран
по-нагоре искам огънче от някакъв хлебар останал да работи
Паля нова пура и се гледаме усмихнати с хлебаря
Има хубава татуировка име роза и пронизано сърце

Името ми е добре познато името на мойта майка
Хуквам презглава навън и ето ме сред къщите отново
Ах пронизано сърце какво падение направо
И къде по-хубава от твоя торс е хубав гол хлебарю
къщата в която съм роден


КОРЕМЪТ НА МОЯТА МАЙКА

Това е първият ми дом
Отвсякъде изцяло кръгъл
И много често си представям
Какъв ли в него ще съм бил

С пети в сърцето ти опрели
И дроба ти подпрял с колени
Ръчици вкопчил съм в канала
С утробата ти свързан мамо

С гърбът си на кравай огънат
С уши запушени и с празни
Очи цял сгърчено-напрегнат
С глава почти навън от тебе

В отверстието вмъкнал череп
Бях господар на твойто здраве
На твойта кръв така гореща
И на прегръдките на татко

Усещах аз как двойствен пламък
Нощта ми наелектризирва
По черепа ми после удар
И аз те ритам по сърцето

Но мускулът на твойто лоно
Се стягаше тогава яко
И аз болезнено отвръщах
И ти ме давеше в кръвта си

В дъмги е челото ми още
От ударите на баща ми
И трябваше ли да го прави
И той приклещен като мене

Уста да можех да отворя
Щях цяла да те изпохапя
Да можех аз да проговоря
По дяволите щях да викна

Не искам да живея не


* * *

Стоя отсреща сам на тротоара и дълго съзерцавам къщата
Това е къщата където бил написан прочутият "Роман за розата"
Отел дез-Етранже на улица Сен Жак 216
На 218 е табелката на някаква си първокласна акушерка
Понеже нямало при нея място тя решила да отпрати майка ми да ражда
в съседния хотел пет дни по-късно съм качен на парахода за Бриндизи мама тръгнала веднага да се срещне с татко ми в Египет
(На парахода packet-boat казваха му още и пакета и куриера и сандъка също и индийския сандък далечния куриер тримачтовия който обикаля винаги нос Хорн
Дете на морските простори ли съм като моята египетска бавачка или аз като баща ми съм швейцарец
Италианец ли французин ли шотландец или пъкфламандец като дядо ми или не знам кого си мой прадядо славен майстор на църковни органи край Рейн
Или в Бургундия или пък като оня другия най-предания биограф на Рубенс
А имал съм и друг един той пеел в Ша Ноар ми казваше Ерик Сати
И все пак аз съм първият с такова име
Понеже цялото си го измислих сам
Кръвта на Лаватер тече във вените ми също и на Ойлер
Прочутия математик поканен в двора на Екатерина Втора който на осемдесет и шест години вече ослепял диктувал на дванадесетгодишното си внуче Ханс
Трактат по алгебра такова нещо че направо се чете като роман
За да докаже сам на себе си че даже и загубил зрението си не е загубил бистрия си ум и свойта логика

Стоя на тротоара сам и гледам към високата и тясна къща срещу мене
Която се оглежда в този миг дълбоко в мене сякаш взира се в кръвта ми а комините димят
И мръква никога до днес по-звездна нощ не съм аз виждал бомбите избухват и валят шрапнели
Изровеният път открива пред очите ни етруско гробище простряно върху гробището на мамути вече също тъй на показ

Теренът на строящият се Океонографски институт на Принца на Монако
Притискам се към тарабата и залитам и отново се прилепвам
афиш връз старите опърпани афиши
О улица Сен Жак о тая стара пукнатина сред Париж която зее като вагина и за която аз бих искал да направя филм и да покажа върху белия екран как всичко тук се е зараждало групирало и как се е разраствало около твоето ядро
О Нотър Дам
Дълбока стара пукнатина скитане безкрайно
От Пон дьо фландър до Монруж
О улица Сен Жак да аз залитам но не съм улучен смъртоносно и дори не съм засегнат

И ако аз залитам то е затова че тази къща ме изпълва с ужас и аз влизам
Голяма работа Отел дез-Етранже където често стаичка за през деня съм вземал
Или пък съм нощувал мамо
С девица цветнокожа или изрисувана кокетка от Аркур или Бул Миш

Където бяхме се затворили цял месец с младата американка дето трябваше да си замине при семейството в Ню Йорк
И дето се остави да изпусне всички кораби
Защото беше гола в мойта стая и танцуваше пред огъня пламтящ в камината и бързахме любов да правим щом цветарката от ъгъла ни донесеше кошничка с уханни пармски теменужки
А и защото двамата четяхме "Физика на любовта" или "Мистичният латински" на Гурмон

Но тази нощ аз влизам мамо сам


ОТЕЛ ДЕЗ-ЕТРАНЖЕ

Любов кое е името на моята любов
Отваряш виждаш умивалник после
Фуркет забравен в ъгъла
Или на мраморната плоча
Върху камината или пък паднал
В пролука на паркета
Или зад скрина
Но името любов кое е името на моята любов
В стъклото

Париж 1917



ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Великден в Ню Йорк

Кариер, Йожен (1849-1906) - френски художник, известен с мекия си колорит и интерес към темата за саможертвата.
Св. Вероника - жената, избърсала с кърпа лицето на Спасителя, върху която се отпечатали и запазили чертите му.
стр. берил - скъпоценен камък с жълтеникав отенък.
Хокусай (1760-1849) - японски художник и гравьор.
стр. 33 dic nobis, Maria, quid vidisti in via? (лат.) - кажи какво видя по пътя си, Мария?


Проза за транссибирския експрес и за малката французойка Жана

Голконда - древен индийски град, известен с несметните съкровища на своите владетели.
хунхузи - разбойници в някогашна Манджурия и Китай.
Червените врата - монументална арка от началото на 18 в., съборена през 30-те години от болшевиците заедно с много църкви и други архитектурни забележителности в Москва.
Колелото за мъчения - асоциация, породена от виенското колело, построено по време на Световното изложение, 1900 г.


Панама или приключенията на седемте ми вуйчовци

Генерал Зутер - завоевателят на Калифорния, която до 1848 г. е била част от Мексико. Историята на този генерал е легнала и в основата на романа "Злато", преведен навремето и у нас.
Uranium Steamship и Со - Параходна компания Ураниум и Со.
Тангалоа - полинезийски бог, който, според легендата, изтеглил с въдица света от водата.
Мизаел, Аникий и Азарий -
My gun - моят револвер.
Das Nachtbuechlein von Schuman (нем.)- нощна книжка от Шуман.
Cymbalum mundi (лат.) - кимвал на света.
La tariffa delle Puttane di Venegia (итал.) - ценоразпис на проститутките във Венеция.
Гаварни (1804-1866) - френски художник, рисувал сцени от съвременния парижки бит.
Maggi - вероятно героиня от романа "Меги, момичето от улицата"на американския писател С. Крейн; възможно е да е и случайно име..
Byrrh - марка бира
Амидън Патерсън -
Тойо Кизен Кайша (яп.)- Източна параходна компания.


19 гъвкави стихотворения

Кастеламаре (ди Стабия) - пристанищен град в Италия, на брега на Неаполския залив.
Пиер Брисе - на 6 януари 1913 г. подигравателно провъзгласен на "Принц на мислителите". Според него човек произлизал от жабата. Андре Брьотон го включва в своята "Антология на черния хумор".
Жертва на Питона - алюзия с епизод от романа "Саламбо" на Гюстав Флобер.
Боно, Жюл (1876-1912) - анархист, главатар на банда, извършила радица обири на банки; не е гилотиниран, а загинал в сражение по време на обсадата на "Червеното гнездо", известна анархиска колония.
Делоне, Робер (1885-1941) - художник-симултанист, автор на редица картини, вдъхновени от Айфеловата кула; съпруг на Соня Делоне-Терк, илюстрирала "Проза за транссибирския експрес...".
Г-н Кошон - през 1913 г. цялата преса е залята от съобщения за една разиграла се драма: Ернст-Жорж Кошон, който се грижел за безпризорни семейства, започнал да ги настанява в замъка на фамилията Ларошфуко. Намесва се полицията, вдигат се барикади; Кошон протестира пред министъра на правосъдието, а графинята го снабдява с провизи. Накрая се предават и настаняват в ново убежище в Буживал. В пресата се появяват заглавия като: "Новата крепост на Кошон", "Кулата на Кошон". От тук и тази лека ирония с препратката към Айфеловата кула.
Кошерът (La Ruche) - прочути парижки ателиета в квартал Вожирар, където са работили в началото на века все още непризнатите авангардисти.
Тобийн, Феликс-Ели (1988-?) - френски художник, присъединил се към кубистите, но после се върнал към академизма.
Петрюс Борел (1809-1859) - френски поет-романтик, нарекъл се "ликантроп", т.е. вълко-човек.
Зина - сестра на Шагал.
Бюлие - Танцова площадка в Париж, посещавана от студентите; наречена така по имета на собственика.
Оното-лик - Оното е известна марка пера за писане; по онова време е имало реклама на тази фирма, която приличала на профила на Аполинер.
Оксо-Либиг - прочута суха супа на фабриката Либиг, която съществува и днес.
Канудо, Ричото (1879-1923) - френски писател от италиански произход, издавал списание "Монжоа". Доброволец в "Чуждестранния легион".
уистити - малка дългоопашата маймунка от Южна Америка.
Боден, Жан (1530-1596) - френски съдебен чиновник, философ и икономист, публикувал през 1580 г. книгата "Демономания".
Приятел R - става дума за немския поет-експресионист Лудвиг Рубинер (1881-1920)
Блерио, Луи (1872-1932) - френски летец и авиоконструктор, прелетял пръв Ламанша през 1909 г.
1/16 от jesus - хартия с воден знак IHS, формат 56/76.
Чичо Мош - едно от многото преображения на Фантомас.
Барзум - този цитат от "Фантомас" не е случаен; целта е алюзия с името на писателя Анри-Мартен Барзен, издател на спианието "Поезия и драма", с когото Сандрар влиза в полемика по повод на "Прозата...".
Mee too buggi - името на един полинезийски залив; стихотворението е вдъхновено от книгата на английския писател Джон Мортън "Историята на обитателите на остров Тонга, или приятелите в Тихия океан от времето, когато ги е открил капитан Кук".
фанго-фанго - флейта в Полинезия и Меланезия, на която свирят като издухват въздуха през носа.
Болотоу - един от островите в Полинезия.
Папаланги - името на Европа, с което е известна на остров Тонга.
Mee low folla - нощен танц, съпроводен от песнопения, описан от капитан Кук.
Мариваги - персонаж от книгата на Джон Мортън.
Архипенко, Александър (1887-1964) - руски скулптор, който живее и работи в Париж; по-късно заминава за Америка.


Разрушени сонети

Аретино, Пиетро (1492-1556) - италиански поет-сатирик, автор на куртоазни произведения.
Академия Медрано - става дума за известния цирк "Медрано".
Конрад Морикан - швейцарец, близък приятел на Сандрар; астролог, направил хороскопи на редица от приятелите си като Пикасо, Ван Донген, Кокто, публикувани под заглавието "Астрологически портрети".
антраша - балетна стъпка с няколкократно удряне на краката, докато танцьорът е във въздуха.
Сати, Ерик (1866-1925) - френски композитор, в чиито творби се прокрадват сатирични нотки.
Венизелос, Елефтериос (1864-1936) - гръцки политик, министър-председател, възползвал се от Балканската война, за да осигури териториални придобивки за Гърция.


Черни стихотворения

Страбон (58 пр. Хр.-21-25 сл. Хр.) - известен древногръцки географ.

Документални снимки

Тази книга е една от големите загадки на Сандрар. Публикувана първоначално под името "Кодак", тя става причина известната американска фирма за фотоапарати да протестира и да забрани по-нататъшното печатане на книгата под това заглавие. Вероятно не са подозирали какъв голям поет е Сандрар и че това само би им правило още по-голяма реклама. Но истинският проблем не е в това. През 70-те години Франсис Лакасен, тръгвайки по следите на една изповед на поета в романа му "Сразеният човек", доказва, че книгата в по-голямата си част е колаж от текстове на Гюстав Льоруж от романа му "Тайнственият доктор Корнелиус". Ето какво пише самият виновник: "... прибягнах до тази хитрост, стигаща до нетактичност - с риска да го загубя като приятел - за да се убеди, че той също е поет... Ако не бях постъпил така, този дебелоглавец никога нямаше да се съгласи с подобно твърдение...". Коментарите са излишни.

West (англ.) - запад.
Roof garden (англ.) - висяща градина.
Far-West - даления (дивия) запад.
cottontail - порода зайци.
jackass - тази дума се употребява и за магаре.
rattlesnake - звъняща змия.
минт-джулеп, милк-мадър, преъри-ойстър, найт-кеп - различни видове коктейли.
Фриско - Сан Франциско, в случая има на параход.
Тампа - град във Флорида, САЩ.
rocking-chaire - люлеещ се стол.
Vomito negro - черен бълвоч.
джелап - тропическо растение, от което се приготвя слабително.
golden-gate (англ.) - златна врата.
oyster-bay (англ.) - залив на стридите.
Bell-Howel - едрокалибрена карабина.

keepsake (англ.) - дар за спомен.

Пътни бележки

Жюл Ромен (1885-1972) - псевдоним на Луи Фаригул, поет, един от основоположниците на "юнанизма".
Сантандер - пристанищен град в Испания, на Бискайския залив.
Могадор - старото име на мароканския град Ес Сувейра, пристанище на Атлантическия океан.
С. Фернандо де Нароня -
a giorno - дневно осветление.
Жан - става дума за Жан Кокто.
Фернан - Фернан Леже (1881-1955), френски художник, един от близките приятели на Сандрар.
Евгения - Евгения Еразурис, богата чилийска, меценатка, приятелка на Сандрар.
Абел - Абел Ханс, един от пионерите на френския игрален филм.
Railway C - железопътна компания
Пулман - известна марка луксозни вагони.
Caloric Cy - отопляеми вагони.
Въглищарския чувал.


Из разни стихотворения

Надеждите в ГЪРДИТЕ - става дума за драмата на Аполинер "Гърдите на Тирезия"


В сърцето на света

бебето Кадюм - рекламен плакат за сапуна "Кадюм", изобразяващ бебе в сапунена пяна.
Ша Ноар - артистично кабаре в Париж.
Бул Миш - булевард Сен Мишел.


БЛЕЗ САНДРАР - ЖИВОТ В ДАТИ



1887 На 1 септември в Шо дьо Фон (Швейцария) се ражда Фредерик-Луи Созе. Баща му Жорж-Фредерик Созе, търговец на едро, е швейцарец, а майка му Мари-Луиз Дорне - шотландка.


1894 Семейството заминава за Неапол. Пребивават в Египет, по-късно - в Монтрьо.


1904 През пролетта Фредерик заминава за Русия. В Санкт Петербург работи при един производител на часовници. Пътува до Армения и персия. Три път посещава панаира в Нижни Новгород. Пише първата си поема "Легенда за Новгород", която, преведена на руски от приятеля му Р. Р. и публикувана в 14 екз., дълго ще вълнува изследователите на творчеството му.


1905 През зимата е в Пекин. Първи свидетелства за Руската революция.


1907 Април. Напуска Петербург и заминава за Нюшател.

Септември. Скъсва с Роговин. Пребивава в Париж. Запознанство с Гюстав льо Руж.


1908 Студент в Берн. Следва философия. Пребивава в Лондон и - според негови твърдения - работи като жонгльор в един мюзик-хол заедно с Чарли Чаплин.


1909 Запознава се с Фела (Фелиция) Познанска. "Легенда за Новгород" излиза в Москва в типографията на Созонов, с дата 1907 (вероятно годината на написването).


1910 Април-май. Пътуване до Белгия. През октомври е в Париж. Запознава се с редица художници и писатели авангардисти, между които и Марк Шагал.

1911 Фела заминава за Ню Йорк, а Фредерик за Петербург. На 1 ноември заминава на Ню Йорк, където пристига на 11 декември.


1912 Април. Пише "Великден в Ню Йорк".

Юни. В Женева.

Юли. В Париж.

Октомври. Първи брой на сп. "Нови хора".

Ноември. Запознава се с Аполинер, Робер и Соня Делоне. Сближава се с Реми дьо Гурмон, Модилиани и Шагал.
Публикува "Секанс"
Излиза от печат "Великден в Ню Йорк" с рисунка от автора.


1913 Полемика с Анри Барзен по повод на "симултанизма".
Публикува "Проза за транссибирския експрес и за малката французойка Жана", колорирана от Соня Делоне. "Първата симултанна книга" - както е отбелязано върху дипляната, която разгъната надминава два метра. Тиражът - 150 екз. - умножен по височината на книгата, дава височината на Айфеловата кула.


1914 Април. Ражда се синът му Одилон.
Записва се в "Чуждестранния легион".

16 септември. Жени се за фела.
Заминава за фронта.


1915 Юли. Ражда се вторият му син Реми.

26 септември. Ранен е край фемрата Наварен в Шампань. Ампутират дясната му ръка.


1916 Настанява се в Лоаре. Учи се да пише с лявата ръка. Създава поемата "Война в люксембургската градина".


1917 Запознава се с Раймон.


1918 Основава издателство "Сирен".
Публикува "Панама или приключенията на седемте ми вуйчовци" и "Аз убих". Сътрудничи на Абел Ханс - пише сценарии за негови филми.


1919 Секретар на редакцията "Червената роза".
Излизат от печат "19 гъвкави стихотворения" и "От цял свят".


1920 Ражда се дъщеря му Мириам.


1921 Издава "Негърска антология".


1923 Завършва в Рим филма "Черната Венера".
Шест месеца прекарва в Африка (Египет и Судан, където снима документален филм за слоновете).


1924 Заминава за Бразилия на борда на "Формоза". Сближава се с бразилските модернисти. След завръщането си в париж се запознава с Дос Пасос и Хемингуей.
Издава стихосбирките "Кодак" и "Пътни бележки". Оттук нататък ще пише само проза.


1925 Издава романа "Злато".


1926 Издава романа "Мораважин".
Втори престой в Бразилия.


1927 Трето пътуване до Бразилия. Преиздава "Негърска антология".


1928 Четвърто пътуване до Бразилия.


1929-1933 Пише активно и публикува.


1934 Първите големи репортажи за "Пари соар". Запознава се и се сприятелява с Хенри Милър, чиято дружба трае до края на живота му.


1935 Поръчан му е репортаж за първото пътуване на луксозния кораб "Нормандия" от Хавър за Ню Йорк.


1936 Престой в Холивуд. Дерия от репортажи.


1939 Военен кореспондент на някои Английски вестници. Прекарва известно време на борда на подводница, патрулираща в Северно море.


1940 Военен кореспондент. Книгата му "В Английската армия" е конфискувана и унищожена от немците по време на окупацията.


1941 Настанява се в Екс-ан-Прованс, където прекарва войната.


1944 Първо издание на "Събрани стихотворения"

1945 Април. Загива синът му Реми, военен летец.


1946-1949 Пише активно и публикува. Преиздава.


1950 Серия радио-интервюта с Мишел Манол.
Жени се за Раймон


1951 В "Книгите на моя живот" Хенри Милър му посвещава отделна глава.


1954 Серия документални радио-пиеси.


1956 Първи пристъпи на болестта.


1958 Нов пристъп.


1959 Февруари. Кавалер на "Почетния легион".


1960 Започва публикуването на "Събрани съчинения" в 8 тома.


1961 17 януари. Голямата литературна награда на град Париж.
Умира на 21 януари.


1965 Завършва издаването на "Събрани съчинения".


1976 В броя на сп. "Йороп", посветен на Блез Сандрар Франсис Лакасен доказва, че "Документални снимки" е колаж от текстове на Льоруж.


1995 В София в една антикварна книжарница е открит екз. от "Легенда за Новгород", една от най-мистериозните книги на Сандрар. В "Нов Златорог" поемата излиза факсимилно, заедно с превод на Кирил Кадийски, откривателя на това загадъчно издание.


1996 "Фата Моргана" публикува факсимилно поемата заедно с френската й реконструкция, направена под ръководството на Мириам Сандрар.


1997 Второ преработено и допълнено издание на "Легенда за Новгород".






към съдържанието